ŷ������

Залезът често прилича на изгрева - ярки цветове пронизват небето, и светът сякаш се устремява към вечността. Юлиан крачи на ръба между два свята. Да си последен понякога е точно толкова значимо, колкото и да си пръв. Но е доста по-рядък избор за историци и писатели, щом си от страната на победените.

Обвито доскоро в мистика, все още младото християнство, започва да добива физиономия и ясна структура, сдобива се с власт, вярата прераства в религия, доктрина и бюрокрация. То все още търси себе си - точно колко Божи е Божият син, и колко човек? Но въпросите извън официалната линия започват да навлизат в опасната зона на ереста, и добре че в този век тази линия все още криволичи. Логиката, философията, реториката и всички останали науки скромно следва да дават предимство първо на религията и нейната официална доктрина, и едва след това на безпристастния аналитичен подход. Да, боговете на всички монотеистични религии са страстни и ревниви, и не търпят конкурентен анализ на битието.

Още повече ако конкуренцията идва от уморените, избледняващи и някак безстрастни и затова толерантни богове на гръцката и Римската античност. И Зевс, и Хермес, и Аполон отдавна са лишени от мистика и са предоставили свобода на човешкия дух. Но в човешкото сърце се се настанили скука, страх и жажда за нов огън.

Този огън ще погълне Юлиан едва на 32 годишна възраст в далечна, чужда, нажежена до бяло земя. Безсилни са сенките на старите богове да спрат колелото на времето, което ще се застопори на едно място за следващите 10 века.

Тригласието в романа за пореден път се доказва като удачен похват. Избраните гласове са интересни, спорещи и преливащи. Хапливият диалог на двамата стари философи ми стана любим. А Юлиан доказва колко подвеждаща и манипулативна е човешката памет и колко гъвкаво може да се променя миналото, с него да се влияе на настоящето и да се задава тон на бъдещето.

Един изключително увлекателен, скептичен, ерудиран, искрен и безжалостен Гор Видал! В света на римляни и гърци отеква Пакс Американа, във студентите-циници надничат децата на цветята. А властта е така добре описана, че ако човек смени термините с модерни такива, текстът остава актуален. Но това са само приятни странични екстри. А залезът може да е красив като изгрева на цяла една невероятна епоха, която е все още в пелени.

П.С. Ще дам трети шанс на пустото му “Сътворение��, дано тоя път го прочета без да заспя!

П.П.С. Аман от правописни грешки...