ŷ������

"Източен вятър, западен вятър" е първият роман на американската писателка Пърл Бък, публикуван през 1930 година. През 1932 година тя получава "Пулицър", а през 1938 година и Нобелова награда за литература, и така става първата американка с това високо отличие.

Родителите и са мисионери в Китай. Тя прекарва голяма част от живота си в тази страна, владее китайски и познава отлично китайската култура.
Темата на "Източен вятър, западен вятър" е сблъсъкът между западната цивилизация и китайските традиции.
Знатното и богато семейство Уонг има древни корени, свързано е с бившия императорски двор и се гордее със спазването на изконните традиции. Първата съпруга, майка на главната героиня, чете всеки ден Конфуций или древни трактати, занимава се със сметките и следи за съблюдаването на ред и приличе в семейството. Бащата е изцяло отдаден на удоволствия, хубава храна, напитки и жени. Има 3 наложници и възнамерява да си вземе и четвърта. С това се изчерпват грижите и вниманието му към семейството.
Куей-Лун трябва да се омъжи за годеника си, определен от родителите и още преди да се роди. Тя е подговяна от съвсем ранното си детство за задълженията си на съпруга и майка, гордее се със своите миниатюрни, обезформени крака, признак на благородство, и голямата и надежда е да роди син, който да легитимира съществуването и. Колко голямо е разочарованието и, когато вижда, че нейният съпруг, живял и учил на Запад, не цени така трудно придобитите от нея умения! Той търси в нея партньор, а тя дори не знае какво означава това.
Преломният момент в отношенията им настъпва, когато тя се съгласява да развърже краката си.
Това е символ на освобождаването и от сковаващите традиции и крачка напред към откриването на един съвсем нов свят.

Умението на Пърл Бък да не взема страна, да показва и най-доброто и най-лошото в начина на живот на едно китайско благородническо семейство в начало на 20 век, прави романа много интересен от познавателна гладна точка. Ако се интересувате от китайските традиции, можете да се доверите на Пърл Бък. И все пак тя не ви обременява с описания на ритуали, а плавно ви потапя в една действителност, която претърпява болезнени промени. Повествованието се води в първо лице под формата на писма, адресирани до неизвестна приятелка на 19- годишната Куей-Лун. Наивността и чистотата на младата жена, искреното и учудване от западните порядки и външността на американците, придават на книгата свежест и са извор на хумор.
Повечето герои преминават през колизии, срещата между двете култури е трудна и онези, които не успяват да се приспособят, заплащат много висока цена. Докато четях си мислех колко безсмислени бяха всички страдания на консервативната, тесногръда Майка. Всички хора от нейния тип страдат дълбоко, а близките им още повече.

Езикът на романа е много изящен, наподобява изказа на китайски и японски авторки от предишни векове.
Тази книга ми достави огромно удоволствие.
Горещо препоръчвам!