ŷ������

4.5

"Човек или се издига на висотата на ролята си, или се проваля"

"Независимо от чувствата, които изпитва човек, когато се разделя с роднини и приятели, изпращането само сипва сол в раната."

"Бих искал да се отпусна и да се радвам на това зрелище, но не можех да се отърва от мисълта, че целият свят е полудял! Щом няколко бурлески можеха да предизвикат такова вълнение, дали нямаше нещо фалшиво във всяка известност? Винаги бях мислил, че ще се радвам на вниманието на публиката; ето че сега бях известен, но това ме изолираше от хората и аз изпитвах потискащо чувство на самота."

"Възвишеното е рядкост във всяко призвание или изкуство. А Павлова бе една от малкото артистки, които го притежаваха. Тя винаги ме разчувстваше дълбоко. Нейното изкуство, макар и блестящо, излъчваше някаква бледа светлина и беше нежно като листенцето на бяла роза. Докато тя танцуваше, всяко нейно движение се намираше в центъра на тежестта. В момента, в който тя се появяваше на сцената, независимо от това, колко весела и привлекателна изглеждаше, ми се искаше да заплача, защото тя беше олицетворение на трагедията на съвършенството."

"Животът обаче не е нищо друго освен низ от конфликти с малко отдих помежду им. Ако не те тормози любовен проблем, тогава ще е нещо друго. Прекрасно беше да имаш успех, но заедно с него растяха и усилията да се мъчиш да вървиш в крак с тази непостоянна нимфа �� популярността. Аз обаче намирах утеха в работата."

"Намирам за по-интересни обстоятелствата, които водят до любовта."

"С течение на годините открих, че идеите се раждат, когато страстно желаеш да ги имаш; при такова непрестанно желание съзнанието се превръща в наблюдателна кула; понякога музиката или един залез може да възбуди въображението, да даде плът на една идея."

"Как получава човек идеи? Само чрез постоянство, което стига до лудост. Човек трябва да има способността да страда и да поддържа ентусиазма си в продължение на дълъг период от време. Може за някои хора да е по-лесно, отколкото за други, но аз се съмнявам в това."

"Смятам, че атавистични причини лежат в основата на повечето от нашите идейни подбуди в много по-голяма степен, отколкото полът или глупостите, които сме правили в детството си �� но не беше необходимо да чета книги, за да разбера, че темата на живота, това са борбата и страданието."

"Не можеш да свързваш уискито със стомаха; уискито е храна за душата."

"За мен театралността е подсилване на драматичното действие: това е изкуството внезапно да замлъкнеш, бързо да затвориш една книга, да запалиш цигара; това са ефектите зад кулисите, изстрел с пистолет, вик, падане, трясък; това са ефектното появяване и излизане на актьора �� всички тези ефекти на пръв поглед може да изглеждат евтини и очевидни, но ако бъдат използвани с чувство и дискретно, те са поезията на театъра. Една идея е почти безполезна, ако ти липсва сценично чувство. Още по-важно е да умееш да въздействуваш на зрителя. Ако притежаваш усет към театъра, можеш да му въздействуваш и с някоя дреболия."

"Неприятно е, когато някой се опитва да направи бедността привлекателна за друг човек. Още не съм срещал бедняк, който да изпитва носталгия към мизерията или пък в нея да е намерил свобода. Нито пък мистър Моам би могъл да убеди който и да било бедняк, че славата и богатството водят до ограничения. В богатството аз не намирам никакви ограничения �� напротив, намирам голяма свобода.
Аз не намерих нищо привлекателно, нито поучително в бедността. Тя не ме научи на нищо, само изврати моята оценка за стойностите; накара ме да надценявам добродетелите и качествата на богатите хора. Тъкмо обратното, богатството и славата ме научиха да виждам света такъв, какъвто е; да разбера, че видните хора, когато човек се сближи с тях, имат същите недостатъци, каквито имаме и ние. Богатството и славата също ме научиха да се отнасям презрително към сабята, бастуна и камшика за езда като прояви на снобизъм, да видя колко погрешно е да се съди за достойнствата и интелигентността на даден човек по неговия университетски акцент �� както и парализиращото влияние, което този мит е оказал върху умовете на средните класи в Англия �� и да разбера, че интелигентността на човека не е непременно резултат на неговото образование или на познанията му по класическа литература."

"Не мога да повярвам, че нашето съществуване е безсмислено или случайно, както ни уверяват някои учени. Животът и смъртта са много решителни, много неумолими, за да бъдат случайни. Пътищата на живота и смъртта �� геният, покосен в разцвета на силите си, световните сътресения, катаклизми и катастрофи �� всичко това може да ни изглежда безполезно и безсмислено. Но самият факт, че такива неща стават, сочи за една твърдо определена цел, която нашият триизмерен мозък не може да разбере."

"Вярвам в неизвестното, във всичко, което не можем да разберем с нашия разум; вярвам, че онова, което не можем да разберем, е един прост факт, но в други измерения и че в неизвестното се крият безкрайни сили, които действуват в полза на доброто."

"Темата на сценария беше феминизмът и аз споменах, че жените избират своите партньори и че мъжете играят малка роля. У. Р. не се съгласи с това мнение. �� О, не �� каза той, �� винаги мъжът прави избора. �� Само си мислим, че го правим �� отвърнах аз, �� но ако една малка госпожичка ви посочи с пръст и каже: „Тоз�� си избирам!��, вие сте свършен. "

"Факт е, че аз не съм патриот �� не само поради морални или интелектуални съображения, а защото не изпитвам чувство на патриотизъм. Как може да се толерира патриотизмът, когато в негово име бяха избити шест милиона евреи? Някои ще кажат, че това е станало в Германия; и все пак клетките, пораждащи убийствата, се намират в латентно състояние във всяка нация."

"Аз обичам туристите, защото хората ми изглеждат по-приятни, когато са на почивка, отколкото когато се блъскат едни в други през въртящите се врати на учрежденията."

"За мен всички дворци са смешни �� безвкусен, мрачен израз на самохвалството. Въпреки историческия интерес, който представляват Версай, Кремъл, Потсдам, Бъкингамският дворец и останалите подобни мавзолеи, когато си помисля за тях, разбирам какви помпозни и суетни личности са ги създавали."

"По време на работа жените никога не са ме интересували: бях уязвим само в периода между снимането на два филма, когато нямаше какво да правя. Както казва Х. Дж. Уелс: „Идв�� момент през деня, в който, след като сте написали заплануваните страници сутринта и сте отговорили на писмата си следобед, нямате какво повече да правите. Тогава идва часът на скуката; това е часът на любовта.��"

"Няма нищо по-топло и вълнуващо от вида на симфоничен оркестър. Романтичните светлини над пултовете, настройването на инструментите и внезапната тишина, когато влиза диригентът �� всичко това създава атмосфера на общуване."

"Каквото и модерно лустро да си слагат, хората винаги обичат любовната история. Както казва Хезлит, чувството привлича повече, отколкото интелектът и същевременно допринася повече за създаването на едно творение на изкуството."

"Д-р Робърт Оупънхаймер веднъж ми каза, че „човекъ�� се движи от необходимостта да знае��. Това е вярно, но в много случаи той го прави, без да има предвид последиците. С това д-р Оупънхаймер се съгласи. Някои учени приличат на религиозни фанатици. Те безспирно дълбаят напред, уверени, че онова, което открият, е винаги за добро и че тяхното научно кредо се основава на морала."

"Каквито и да са били превратностите на съдбата в моя живот, мисля, че щастието и нещастието връхлитат случайно като облаци през лятото. След като зная това, неприятностите никога не ме смущават много, а хубавите неща ми носят приятна изненада. Аз нямам определен план за живот, нямам жизнена философия �� независимо дали сме мъдри или глупци, всички трябва да се борим с живота."