ŷ������

Красиво написан роман, макар и да се забелязва една лека хаотичност в него (през цялото време имаше опасност читателят да не разбере за кой "той" става въпрос, действащите лица се сменяха като в някакъв бърз танц и трябва да си малко по-съсредоточен от обикновеното, за да си в крак с тях). Прекрасен пример е за, така да я наречем, модерната българска литература. Главният герой винаги се лута и чуди, и премисля, и разсъждава, а щастието хич не е задължително. Но нашата литература като че ли така или иначе е в повече тъжна, така че това не учудва с нищо. В "Нощем с белите коне" има една любопитна и добре поднесена симетричност на събитията в живота на по-възрастния и по-младия герой. Моите симпатии бяха за господин академика и поради тази причина виждам романа по-скоро като трагичен разказ. За съжаление, женските образи за пореден път ме раздразниха.