ŷ������

“ТѶ�илогия��
Бдение, Бленуванията на Улав, Отмала��, 2014 г.
от Юн Фосе,

Ашле и Алида, 17-годишни и невинни до болка, си нямат никого, сами са на този свят. Алида има майка и сестра, които не я искат, а Ашле е загубил родителите си.
И затова Алида и Ашле от мъничкото селце Дюлгя, нейде из норвежките фиорди, бедни, без никаква помощ и опит в този суров свят, имат само своята любов и детето, родено от нея, и музиката, която Ашле изтръгва от своята цигулка, както го е правил баща му и бащата на неговия баща. Тази музика и обичта към Алида го възвисява, и той е готов на всичко, за да ги съхрани.

Историята звучи като легенда, разказана е именно така - във фолклорен, напевен стил, с много повторения, така както често се случва в народните песни. В нея има и много от съновидението, бляна, от потока на съзнанието, за когото време не съществува. Някои от героите са алегорични образи - Момичето - Съблазънта, Старецът - Наказанието/Смъртта.
Няма никаква податка в коя година, в кой век започва историята, със сигурност не е в нашия, а може би дори не и в предишния, но не можем да сме сигурни, не е ясно и кога завършва, но това не е съществено.
Защото би могла да се случи всякога. Любовта може да възвиси и да принизи едновременно. Ашле и Алида трябва да оцелеят и трябва да си платят цената. Те се скитат в близкия град, тропат от врата на врата и молят за подслон, но Алида всеки момент ще роди, и никой не се смилява над тази толкова изпаднала двойка.

Историята е камерна и вечна едновременно - любовта, престъплението, смъртта, наказанието и морето, което сияе и поглъща всяка тайна.

Някъде накрая се споменава някой си Юн, поет, потомък на двойката, което ме кара да мисля, че е възможно авторът да разказва историята на своите деди и прадеди, но пък може да е закачка с читателя и опит да предаде нещо като автентичност на разказаното.

Напевността и множеството повторения изобщо не ме отегчиха, напротив, имах усещането, че слушам Ашле на цигулката си и някой, който разказва историята му. В нея има и жестокост, примитивизъм, бездушие и престъпления, но има и светлина.
И не очаквах, че точно аз ще се разплача и ще си преглъщам сълзите. И не очаквах да напиша точно такъв отзив, но ето това се получи.

Бих искала да прочета повече от Юн Фосе, носител на множество награди, а може би и бъдещ носител на Нобелова награда, учител на Кнаусгард. Прекрасно пише! Препоръчвам книгата, ако имате подходящата нагласа!

“…Алид�� върви в мрака, в дъжда, спуска се надолу от къщата в Залива, тя спира и се обръща, поглежда към къщата и всичко, което вижда, е нещо по-тъмно в тъмното, после се обръща и продължава надолу, крачка по крачка, спира се в плиткото, чува вълните да вилнеят, усеща дъжда върху косата си, върху лицето си, и после навлиза сред вълните, и целият студ е топлина, и цялото море е Ашле, и тя навлиза навътре, и сега Ашле е навсякъде около нея, както бе в онази вечер, когато се запознаха, когато той свиреше на танците за първи път, там, в Дюлгя, и всичко е само Ашле и Алида, и после вълните заливат Алида, и Алес навлиза сред вълните, върви напред, върви все по-навътре, все по-навътре сред вълните, и после една вълна залива сивите и коси.��