ŷ������

В библиотеката ми има две книги, които са били подарявани на майка ми през 80-те. Първата - "ЧРД. С поздрав към П. по случай рождения й ден от съучениците й" - е "Пипи Дългото чорапче", майка ми е ставала на 12. Втората - "За спомен на П. по случай 16-тия рожден ден, с пожелание винаги да обича да чете книгите" - е тази.

Някъде между Линдгрен и Вежинов - и при майка ми, и при мен - се е случило едно и също неизбежно, сладко порастване. В този смисъл "Нощем с белите коне" ми остана тъкмо като книга на порастването, на откриването към света, на прехода и продължаването напред. Ще трябва пак да я прочета обаче.