ŷ������

Видях хубави отзиви за тази книга и я включих в списъка за Алеята. Привлече ме с приятната корица и думите на Петер Волебен, чиито книги "Тайният живот на дърветата" и "Социалната мрежа в природата" (изд. ЕРА) много обичам. Четеше ми се точно нещо такова: леко, познавателно и антиантропоцентрично.

И го получих. Книгата представя любопитни факти за начина на живот и навиците на птиците, с които предполагам, че не всеки е запознат. Разделена е на кратки глави и във всяка се прави препратка и към човека, мисленето и начина му на възприемане на света.

Това е хитро и интелигентно написана селфхелп книга, която обаче не е назидателна и арогантна в представянето на някакви общовалидни "истини", които ще променят мисленето ни радикално, не го и цели. Просто фино ни напомня, че далеч не сме сами на планетата и, както пише в анотацията, "често имаме нужда от някой по-малък от нас".
Признавам, че днес, като минах през парка, за по-дълго се заслушах в звуците от прелитащите птици.


"Някои градски врани могат дори да извлекат ползи от градския си живот. Те са се научили да се възползват от автомобилното движение и червения сигнал на светофара, за да чупят орехи! Пускат орех на точното място, където колите спират на червено и пресичат пешеходци. На зелено враната изпуска ореха си, който бързо е счупен от преминаваща кола. На червено се спуска към земята и си го взима. До следващия зелен сигнал на светофара."