ŷ������

Хилядолетие след първата настъпва времето за четвъртата и последна „Космическ�� Одисея��... През 3001 г. е съживен Франк Пул - един от астронавтите от легендарния „Дискавъри��. Той е главният герой и от негова гледна точка се докосваме до света от бъдещето и проследяваме събитията в новия му живот. В първата половина на книгата действието е по-мудно, тъй като на Франк му е необходимо време да се адаптира към футуристичния начин на живот, а и да се сприятели с други хора. Впоследствие историята става динамична. Той отива на вълнуващо космическо пътешествие до Европа, опитвайки се да разкрие тайните на монолита и защити човечеството...

Финалът като цяло ми хареса, въпреки че имах по-големи очаквания... Тази поредица не е от най-великите творби на големия Артър Кларк, но си има своите достойнства и мисля, че ще допадне на почитателите на научната фантастика!






„�� Трябваше да ти обясня �� замислено каза Индра. �� Когато можем, предпочитаме да използваме биоорганизми, вместо роботи �� предполагам, че можеш да го наречеш въглероден шовинизъм.��


„Н�� „любовт�� от пръв поглед�� никога не е досадна.��


�� �� Ти не разбираш, Индра. Често нямахме никакъв избор: не можехме да реформираме целия свят. И някой не беше ли казал: „Политикат�� е изкуството на възможното��?
�� Съвсем вярно. И тъкмо затова с нея се занимават само не особено интелигентни хора. Геният обича да предизвиква невъзможното.��


„Ануби�� сити беше прекалено малък град, за да има университетско градче �� лукс, който все още съществуваше на другите светове, макар и мнозина да смятаха, че телекомуникационната революция го е направил излишен. Вместо това тук имаше нещо много по-подходящо, както и с векове по-старо: академия, допълнена от маслинова горичка, която би заблудила дори самия Платон, стига да не се опиташе да се разходи в нея. Вицът на Индра за философските факултети, на които им трябвали само черни дъски, явно не се отнасяше за тази сложна среда.��


„Нал�� знаете, конспектът може да ви даде цялата основна информация �� но без какъвто и да е намек за авторовата личност. И въпреки това има моменти, в които усещах, че нещо от стария Дейв все още се е запазило. Няма да пресилвам нещата, като кажа, че се зарадва да ме види �� по-скоро беше умерено доволен…��