ŷ������

Скарана съм с Източната философия, и всякакви оракулски книги и автори, които се смятат, че я проповядат.
Не разбирам нито ред или опита на всякакви такива автори да се пробват да промиват съзнания с мисли, които могат да се изрекат съвсем свободно и без да им се лепи етикет - Изток, философия.
Разочаровах се и от "Дзен и изкуството да управляваш мотоциклет" . Скука. Интересни ми бяха пасажите, в които се говореше за устройството на самия мотоциклет, но сравненията му със философски термини и настроения, ми идваха доста изнанагорно и в повече. Нищо особено е тази книга за мене.
Очаквах пътуването да е романтика, да е секси и да е преплетено с интересни мисли, в които да се загубя.
Долових някакви опити да се остави июпокаже нагледна връзка между две поколения, но не разбрах особено с какво ...
Книгат е разказ за пътуване на двама човека, но разказан и видян само през очите на единия герой.
Другият не съществуваше. Не го открих, и не го видях. Егоцентризъм от всякъде.
...