ŷ������

„Чове�� се ражда, за да мисли...��


Препрочитайки гениалния „Пикни�� край пътя��, отново съм пленен от страшно силни емоции и се прекланям пред мъдростта на великите братя Стругацки! Книгата е не само една от най-добрите научнофантастични творби, но и едно от най-ярките и убедителни четива, призоваващи човечеството да мисли... Тайнствената и страховита атмосфера на Зоната е майсторски преплетена с философски размисли върху тежките проблеми на човешките общества, за да се получи тази запомняща се непреходна история. Обожавам и филмовата адаптация на Андрей Тарковски („Сталкер��), въпреки че има различия с книгата - двете творби са ми абсолютно любими и силно ги препоръчвам на всеки мислещ човек...






„Е�� това е Зоната, върнеш ли се със стока �� все едно чудо е станало, върнеш ли се жив �� успял си, получиш ли куршум от патрула �� късмет си имал, а всичко останало е съдба…��


„Разумъ�� е способността да се използват силите на околния свят, без да се разрушава този свят.
Нънан се намръщи и заклати глава.
�� Не �� каза той. �� Това вече е прекалено�� А какво ще кажете, дето човекът за разлика от животните бил същество, което изпитвало непреодолима потребност от знания? Чел съм някъде такова нещо.
�� Аз също �� каза Валентин. �� Но бедата е там, че човекът, или поне масовият човек, с лекота преодолява тази своя потребност от знания. А според мен такава потребност въобще няма. Човек има потребност да разбира, а за това не са необходими знания. Хипотезата за бога например дава с нищо несравнимата възможност абсолютно всичко да се разбира, без абсолютно нищо да се опознава…��


„Валенти�� се навъси.
�� Престъпници �� каза той. �� Но съгласете се, Ричард, че пришълците не са виновни. Откъде биха могли да знаят те за съществуването на военнопромишлените комплекси.
�� А би трябвало да знаят �� каза Нънан с поучителен тон.
�� А на това те биха ви казали: много отдавна е трябвало да унищожите военнопромишлените комплекси.
�� И това е вярно �� съгласи се Нънан. �� Ами те да бяха се заели с тази работа, щом са толкова могъщи.
�� Значи предлагате да се намесят във вътрешните работи на човечеството?
�� Хм �� каза Нънан. �� Така можем да отидем твърде далече, разбира се. Да оставим този въпрос...��


„А�� съм животно, нали виждаш, животно съм. Дума не мога да обеля, не ме научиха да приказвам, не умея да мисля, тези гадове не ми дадоха да се науча да мисля. Но ако ти наистина всичко можеш и всичко знаеш, и всичко разбираш�� намери му цаката! Надникни в душата ми, знам, че там е всичко, което ти трябва.��