ŷ������

Абсолютно изтрещял поток от думи е тази книга. Стилът на Сесар Айра е жесток, размислите и анализа на приятелството страшно много ми харесаха, но възстановката на разговорите ми дойде в повече.

Двама приятели, видни интелектуалци обсъждат сюжета на филм, който бегло са гледали по телевизията. Спорят изкусно за анахронизмите в сюжета и доизмислят историята.

“Работат�� е там, че човекът на културата се намира в диаметрално противоположна позиция, спрямо редовия гражданин, който след ден на прозаични практически занимания включва телевизора в търсене на поне някакво духовно възвисяване. За нас обаче, прекаралите деня си в компанията на Хегел и Достоевски, подобна “култура�� е безсмислена и именно заради това или заради вродената и липса на достойнства, ние я намираме за постна и пошла, да не кажем откровено смехотворна.��

Продължавам с “Мрамор��, защото искам да видя какви други преживявания ще ми предложи Айра.