ŷ������

Тази книга колкото е интимна, толкова и те иска за съучастник. Да прескочиш механиката и да легнеш удобно като в�� квадрат.
Няма удобно. Има елиптични пространства, изкачвания, трудни борби с думи, борби за въздух, за място. (Дори в ръцете е твърдо и невъзможно с тези дебели корици). Прочетох някъде, че “Портокал�� е любовна поема, но за мен е експеримент с езика. Което не значи, че оспорвам поетичността на текста. Въпреки че харесвам по-класическите форми, Нинко е поет тук повече от всякога. Опитен, натрупал багаж, осмелил се да хвърли ръкавица на синтаксис и неизбежни сравнения. Желая му да ни. Нека да. Което.