ŷ������

"Тайната" от Филип Гримбер, изд. Парадокс, превод Магдалена Куцарова-Леви

Оценка: ★★☆☆�� (2.5/5)

*Тайната* на Филип Гримбер е полуавтобиографичен роман, който навлиза в дълбините на семейните тайни, травмата и влиянието на Холокоста. Развиваща се във Франция след Втората световна война, историята следва порастването на едно момче, което се бори с мрачни и натрапчиви мисли, докато постепенно разбира тайни за своето семейство, които са всъщност повлияват неговата идентичност без той дори да осъзнава това.

Въпреки че романът започва с обещаваща предпоставка �� изследвайки темите за идентичност, израстване, развитие на психиката в ранна детска възраст, памет и тежестта на неизказаните истории �� той не успява да предостави това, които търся като читател в по- кратката проза. Стилът на писане, макар и понякога лиричен, беше преимуществино твърде интроспективен, което макар да знам, че трябва да отстранява емоците, за да може читателя да има по- обективна оценка остави историята бездушна. . Ритъмът на разказа е неравномерен, като някои части изглеждат прибързани, а други се влачат, оставяйки впечатление за липса на баланс в повествованието. Вероятно мнението ми е непопулярно, но аз смятам, че много малко автори могат да боравят успешно с кратки текстове и сякаш напоследък анотации тип "чете се бързо, кратки глави" и подобни по- скоро ме насочват, че автора иска да поднесе "бързо" съдържание, като повечето случаи това води до минаване по повърхността на проблематиката, вместо потапяне в емоционалното торнадо на човешката психиката.

Централната загадка на семейната тайна е интригуваща, но нейното разкритие е доста едноизмерно и не успя да остави емоционален отпечатък, макар Гримбер разисква темите за травмата и вината, които са ми безкрайно интересни.

Една от силните страни на романа е разглеждането на ефектите от междугенерационната травма. Гримбер успява да улови мълчаливата тежест, носена от оцелелите от Холокоста и техните потомци. Въпреки това, тази тема, макар и силна, не е достатъчна да поддържа целия роман, особено когато сюжетът изглежда предсказуем, а емоционалното въздействие не е достатъчно силно.

В крайна сметка, "Тайната" имаше потенциал, но да читателите, които търсят по-завладяващ или нюансиран разказ за влиянието на историческата травма, може да останат разочаровани.