ŷ������

„Мисълт�� тогава беше свободна само по този начин, затова тя се изказваше без задръжки само върху книгите, наречени сгради. Не приемаше ли форма на сграда, проявеше ли безразсъдството да се покаже под рискованата форма на ръкопис, тя щеше да бъде изгорена от ръката на палача.��


Разкошно ново издание на тази великолепна книга! Виктор Юго по чудесен начин е отдал почит на легендарната катедрала „Парижката Света Богородица�� и като цяло на значението на архитектурата, разказвайки изключително вълнуваща трагична история с непреходни морални послания. Париж от 15-ти век се оказа сложен и многопластов главен герой в романа, чиято готическа атмосфера приковава вниманието и разгръща пред читателите достоверна картина на епохата... Писателят елегантно е преплел драматичните житейски пътища на колоритни личности с красиви описания на френската столица и любопитни исторически препратки. Превъзходно изграденият образ Квазимодо невероятно силно ме впечатли! Разбира се, покрай съдбите на основните персонажи, Юго същевременно е представил и обществените несгоди в средновековната феодална система. Възхитен съм от всеобхватните достойнства на „Парижката Света Богородица�� и определено ще се завръщам към този гениален роман...






„Н�� забележително нещо �� цялата публика, така шумна само преди няколко минути, сега чакаше прилично, уповавайки се на думите на комедианта. Това доказва вечната истина, че най-доброто средство да накараш зрителите да чакат търпеливо е да ги увериш, че представлението ще започне незабавно.��


„Гренгоар, обигран философ на парижките улици, беше забелязал, че най-приятно се мечтае, когато вървиш след хубава жена, без да знаеш накъде отива тя.��


„Необятнат�� каменна симфония, колосално дело на един човек и на цял народ, единна и сложна като „Илиадата�� или като народния епос, с който се родее, дивно произведение, за което са дали своя принос всички сили на една епоха, от всеки камък на което блика под стотици форми въображението на работника, овладяно от гения на художника строител. Човешко творение, с една дума, могъщо и плодотворно като божествените творения, защото е заимствало техните две най-характерни черти �� разнообразие и нетленност.��


„Цялат�� история на втората половина на средновековието е написана в гербове, както историята на първата половина �� символиката на романските църкви. Гербовете представляват йероглифите на феодализма, които заместват йероглифите на теокрацията.��


„То�� забеляза, че на този свят освен научните теории на Сорбоната и стиховете на Омир има нужда и от чувства. Че лишен от обич и нежност, животът се превръща в бездушен, скърцащ и убийствен механизъм.��


„Всичк�� това се дължеше на Квазимодо. В Египет той щеше да бъде почитан като божество на този храм. Средновековието го смяташе за демон. А той бе всъщност душата на църквата.��


„�� Все пак и вие би трябвало да разберете, че вчера бе празник �� забеляза добродушната Удард.
�� Аз добре го разбрах �� отговори отшелницата. �� Втори ден вече нямам вода в стомната си. �� И тя добави след кратка пауза: �� Празник беше и хората ме забравиха. Така и трябва. Защо да мислят за мене, когато аз не мисля за тях? На угаснал въглен �� студена пепел.��


„Хиляд�� други оскърбления, дюдюкания, клетви, смехове, а сегиз-тогиз и камъни валяха над нещастника.
Квазимодо беше глух, но не беше сляп, пък и народната ярост беше достатъчно енергично изразена не само в думите, но и по лицата. Впрочем хвърлените камъни обясняваха буйните смехове.��


„Когат�� плъхът почне котки да яде,
градът Арас пред краля чело ще сведе:
и необятното море когато
замръзне и се вледени сред лято.
ще видите върху леда, прострян пред вас,
че ще излязат всички от Арас завчас.��


„Тогавашнот�� висше общество рядко се интересуваше от името на осъдения, когото караха по улицата, а низшите слоеве охотно се гощаваха с тази просташка храна. Екзекуциите бяха обичайно улично произшествие, също като котлонът с жарава на баничаря или скотобойната на месаря. Палачът бе един вид, касапин, само че по-изкусен.��


„Постепенн�� в душата на Есмералда се възвръщаше спокойствието. Безмерната горест, както и безмерната радост са бурни чувства, които не траят дълго.��


„�� Значи, Гренгоар, вие никога не сте завиждали на тези хубави синчета във военни униформи?
�� За какво да им завидя, ваше преподобие? За тяхната сила, за оръжието или за дисциплината им? Предпочитам независимостта и дрипавата си философия. Намирам, че е по-приятно да съм глава на муха, отколкото опашка на лъв!��


„�� многолюдните и дори в столичните градове нямаше единна централна власт, която да установява порядъка. Феодализмът беше устроил много интересно тези огромни градове общини. Градът представляваше сбор от хиляди феодални владения, които го разделяха на всевъзможни по форма и големина части. Там бяха в сила хиляди най-противоречиви разпореждания или, с други думи, ни едно.��


„Гренгоар я хвана за ръка, другарят му взе фенера и тръгна напред. Девойката бе зашеметена от страх и се остави да я отведат. Козичката ги следваше, подскачайки, толкова доволна, че вижда отново Гренгоар, че го спъваше на всяка крачка, провирайки рогца между краката му.
�� Такъв е животът �� казваше философът всеки път, когато тя го спъваше. �� Най-добрите ни приятели често ни подлагат крак.��


„Тогав�� отшелницата дочупи и преви с ръце ръждясалите краища на пречките. В някои моменти женските ръце придобиват нечовешка сила.��


„Глухия�� звънар се бе облегнал на мястото, където до преди малко стоеше архидяконът, и не сваляше поглед от единственото нещо, което съществуваше за него в този свят сега. Той стоеше безмълвен и неподвижен, като поразен от мълния, и неспирен поток сълзи се стичаха тихо от окото му, което до този момент беше проляло само една-едничка сълза.��