ŷ������

Мелиса да Коста така ми бръкна в душата отново, че не можах да оставя книгата, докато не я приключих. Тази жена е майстор на словото, но и на това да те накара да минеш през всички емоционални състояния, на които си способен, докато четеш нейните книги.

Притеснявах се дали „Утрешният ден�� ще ме разочарова след като толкова силно харесах „Цялат�� небесна синева��, но се оказа, че такива мисли са били далеч от реалността. И в тази книга авторката смесва тежка човешка съдба със силни послания, които могат да помогнат на всеки читател по различен начин. А това, че е успяла тези нелеки теми да ги опише така, че четенето да върви леко .. отново показва за колко добър писател говорим тук.

Надявам се скоро да успея да събера мислите си и да напиша мнение, което да изразява поне на 50% какво изпитах докато четях „Утрешният ден��. Не знам дали ще успея, но знам, че със сигурност ви препоръчвам да прочетете този роман. Той за мен е напомняне, че винаги трябва да живеем с желание за промяна и за живот. Да сме готови да отдаваме почит на миналото, но и да знаем кога е правилният момент да го оставим да си тръгне. Защото понякога това е най-правилното нещо, което трябва да направим.