ŷ������

TARTUFO е истинско книжно угощение! Започвайки от корицата, през мястото и героите, до стила на Kira Jane Buxton! Всеки, който е живял и живее в провинцията, било в малък град или в село, може да познае неволите на героите в книгата. Дори да не е средновековно тосканско село в полите на Алпе Тре Потенце или Прадо, селото си е село и бавно се обезлюдява, малкото му останали жители остаряват, а сградите и пътищата се рушат и износват. Крайпътните табели ръждясват и само някой любител на географията успява да отгатне точното име на мястото от останалите две - три читави букви. Туристите преминават през селото само, за да попитат за пътя към някоя близка атракция или известно място, достойно за снимки в инстаграм. А жителите на нечетливото село имат стари рецепти, пазени от своите баби и майки, с които да нагостят гости и да ги накарат да си оближат пръстите. Имат чист въздух и тишина, и гледка към старата камбанария на църквата на фона на планински връх - мамма мия!!! Но това не стига !
TARTUFO е като съчетание от италианска драма с панорамни гледки и Стара френска комедия с Луи дьо Фюнес. Истински случки, колоритни герои, сцени с автомобилна гонка ( като една от колите е триколесна веспа) по панорамни извити пътища. И едно магаре.
Не помня откога не се бях смяла така с книга! Може би от "Симон" на Нарине Абгарян! И пак така сълзите от смях преминават в тъга от истинските неволи на всеки един от нас, които се борят със социалните проблеми, натворени от някой горе, по стълбицата, и едновременно се опитват да живеят този живот тихо, спокойно и кротко, без големи изисквания и намерения. Някои запазват добротата в душите си, усмивката им е мила, макар и малко сбръчкана от годините и винаги са отворени към съселяните си. Други не успяват.
Когато в такова средновековно селце се появи възможност да се представи пред очите на пътуващите хора, а също възможност да се спечелят малко пари, за да се реанимира това - онова , как реагира всеки жител реагира ? И как прекалената набожност никога не е носела нищо добро нито на вярващите, нито на атеистите, но има начини да се справим с нея.

* " Fears don’t preven "
* " I hate this parade, this superficial delusion of what our village is, of what Italy is! A fever dream of Armani, Ferrari, and Aperol, when, in reality, none of us can afford those things. We struggle and suffocate under a corrupt parliament and politics, sky-high taxation, population implosion, unemployment and poverty, and I’m tired of the poetic lie that we are solely a land of art and cuisine and culture. We are more complex than a villa-with-a-view-and-a-pool holiday. "
* " ... in the land of love and lemons. "
* " One day, buildings and time-old traditions and loved ones will be gone. But moments tucked into a mind and held by the heart live on in a human. Tiny tucked-away treasures. "