ŷ������

Как ви звучи този сюжет - млада жена се опитва да спаси ресторанта си и се записва за участие в кулинарно риалити шоу, в което ще готви рамо до рамо с най-голямата си любов от миналото?

Може би малко лековато - лично аз очаквах неангажираща романтична история, живописни отклонения, свързани с храна (винаги обичам да чета за храна!:)) и щастлив край. Бързо се отказах от тази идея. С всяка глава книгата ставаше все по-задълбочена (но без да губи от чувството за хумор), а аз - все по-емоционална. На репликата (около 400-та страница, ако не се лъжа) "Аз съм наполовина агония, наполовина надежда", която препрати към любимата ми Джейн Остин, вече ревах с глас.

Засегнати са теми като майчинството, саможертвите, борбата да бъдеш и останеш себе си, мисията ти на този свят, сбъднатите и несбъднатите мечти, надеждата... И разбира се, любовта. Онази, която не можем да забравим, колкото и да потискаме спомените.

Да вървиш против себе си е трудно и най-вече изтощително. Да не можеш да разграничиш мечтите си от желанията на другите и това какво те искат от теб, е меко казано разрушително. Да потискаш радостта, която си роден да изпитваш, е несправедливо.

"Няма нищо умно в това да съсипеш живота си, за да ме накажеш."

"Защото понякога губиш, защото не можеш да понесеш идеята да спечелиш нещо, което според теб не заслужаваш."

"По-лесно е да отблъснеш хората, преди да са си тръгнали."

"До момента, в който намерихме пътя един към друг, аз се бях превърнала в жена, която можеше да бъде само самата себе си, без значение какво искаше някой друг."

"Ето до какво беше стигнал светът �� да записва всичко в постоянно търсене на спонтанност. Масов истеричен глад за случайности."

Сигурна съм, че книгата ще се хареса на всеки с отворено сърце, който е готов да види под обвивката - както под маските на хората се крие много повече, така и тук - под цветната корица и хумористичните нотки, се крият цели космоси от смисъл. И всеки, който отвори очите и душата си, ще ги види и изживее.