ŷ������

Прочетох книгата преди седмица и оттогава не спирам да мисля как да отразя мнението си за нея в рамките на няколко изречения. Задачата ми се вижда много трудна. Голяма книга е написал Милен Русков. Трудно е да се говори за нея накратко. В нея е синтезирана цялата българска народопсихология. Преплетен е мирогледът на българина по отношение на света с голямата му любов към природата и връзката с нея. Като на шега започва пътуването на Бачо Гичо към неговото възвишение, но свършва съвсем на сериозно. Преплитат се личното и общественото, приятелството и предателството, разбойничеството и героизма. Разказано от първо лице единствено число, сякаш на един дъх, книгата е искрена, наивна, истинска, дълбока, разтърсваща. Има и своите много забавни моменти, и много успешни аналогии в шеговит стил. Но изобщо не е лека. Книга, в която е събран целият космос на младия българин от освободителния период. Драматична и българска. Препоръчвам я за четене на хора на 35+.