ŷ

Milena Tseneva's Reviews > Възвишение

Възвишение by Milen Ruskov
Rate this book
Clear rating

by
10333509
's review

it was amazing

Допуснах голямата грешка да оставя този роман на рафта твърде дълго време, въпреки ясното съзнание, че ще бъде разтърсващо добър. В един момент, когато отвсякъде започнах да чувам, че или това е последната закупена от някого книга, или че я чете в момента, вече сериозно започнах да се замислям.

Почувствах се странно гузна, че аз още не съм разлистила “Възвишение� (изд. „Жане�-45�). Внезапно изпитах още по-странното чувство, че тази книга сама започва да ми шепти, припряно да ми прошепва в ухото, че вече наистина е време да я прочета. И този шепот беше така нетърпелив, колкото нетърпеливи са дърветата на пролет да се разлистят в пълния си блясък, обагрени в ярки цветове. Така дойде моментът, в който си казах на свой ред “Ил�, че ми трябаш!� и започнах да чета с огромен интерес. Още след първата прочетена страница, продължих да чета “Възвишение� с “ненащърбаема енергия�, останала без “сулук� (въздух) и покорена изцяло от историята за една българска “ревулуция�.

Още от ревюто- тук:
7 likes · flag

Sign into ŷ to see if any of your friends have read Възвишение.
Sign In »

Quotes Milena Tseneva Liked

Милен Русков
“- Не ся казва, бачо Гичо, европейский, а ся казва европеанен, Европеанните народи. И съм та чувал, ще прощаваш, да казваш азиатский звяр. Туй също не е праивлно. Не ся казва азиатский, а азианен. Азианен звяр.

- Абе � викам, - Асенчо, ти сичко си объркал бе, братко! Туй не за какви са нещата, европейски ли са или азиатски, а за кой откъде е. Париш � паришанин. Ако е от Европата � европеанин. Както ти си жерунец, но овцете са жерунски. Разбираш ли?
- Тъй ли мислиш? � рече Асенчо учуден, загледан в листът.
- Точно тъй. И туй „е� накрая е вече остаряло. Не паришанен, берлинянен, а паришанин, берлинянин. Тез неща ся променят с времето. Тоя буквар � рекох � е от лето 1824-то. Има-няма 50 години от тогаз. Я колко работи са ся променили! „Е�-то на „И� е станал.
- Тъй ли мислиш? � рече Асенчо.
- Стига едно и също повтаря! � сопнах му ся аз. � Глава нямаш ли? Не сичко, дето го пише някъде, е Светото писание. Нещата ся променят! Днеска едно, утре друго.
- Че то тъй къде ще му излез краят? � вика Асенчо.

Ей затова не обичам да споря с него. Може да та раздразни много, а ти не можеш го нахока, понеже той не от лошо сърдце го прави, а от естествена человеческа простотия, и ся чудиш как да постъпиш. Иди ти да го хласнеш, но няма за що.”
Милен Русков, Възвишение


Reading Progress

March 24, 2014 – Started Reading
March 24, 2014 – Shelved
April 10, 2014 – Finished Reading

No comments have been added yet.