ŷ������

Съгласна съм.
Отричате ли напълно книгите за сапопомощ? Ако не, симпатизирате ли на някого?

Да, бих казал, че ги смятам за доста насилствена гимнастика за хората. Ефекта от тях е просто умението да се самозалъгваш за това как се чувстваш. Някои от тях смятам, че са и вредни, тъй като направо ти заявяват, че ако не сполучиш то проблема е в теб и това, че не си желал достатъчно силно. С други думи, че няма невъзможни неща, което всеки нормален човек, би трябвало да знае, че е абсурдно. Вместо да се справя със реалността си, човек, който чете такива книги прави точно обратното, самозалъгва се.
Още по неприятно ми е (тъй като лично ме засяга), че това хората в България смятат за "психология".

Да, определено изглежда като добре обмислена машина за пари.
И все пак, не биха ли били полезни на хора изпаднали в депресия примерно?

В известен смисъл биха и даже може би са. Аз може би повече държа на автентичността, а не на илюзията. От практична гледна точка, може и да са хубави в много умерени количества.
Негативните страни са, че човек действително нищо не променя в себе си и не решава никакви проблеми. Всички се вайкат, колко ужасно нещо е религията, а четат някакъв нейн лош заместител, който им казва, че са центъра на вселената. А религията поне дава смисъл, докато това ти дава една много крехка и измамна представа, която трудно се подкрепя от реалността. Това е като нов вид насилие, не под формата на императив на институция, а идеология. Така хората почват да робуват на идеи, които дори не знаят, че упражняват върху тях насилие.

А какъв е начина да промени нещо в себе си, ако желае човек?
Защото аз имам чувството, че хората не се променят. Мислят си, че го правят, може би променят някои свои действия, но като цяло си остават същите.
Включително и такива, които са посещавали психолог, анализирали са конкретен проблем.
Иска ми се да не е вярно, защото това са все пак впечатления. Мнението ми е на абсолютен лаик.

Човек не може да промени темперамента си, но личността е нещо, което се променя. Различните хора имат различен капацитет за това. Психотерапията е един начин. Групова или индивидуална. Но всяка различна насока в психотерапията набляга на различни аспекти. По-популярните в днешно време се насочват към промяна на когнитивни схеми (начини на мислене). Психоналитичните терапии се занимават с по дълбоки нива на личността - емоциите и несъзнаваното. Двете са много свързани.
Трудно е човек да достигне сам до същността на проблемите си (или до когнитивните схеми, ако не му се занимава със същности, макар че последните са по достъпни и разбираеми) и всеки има различен капацитет за това.
Но няма едно предписание за това какво действа за всеки, ако иска да се промени.