ŷ������

“Време лети като облак, светът лети с него и ся вечно възражда, но человек изостава, защо има тежко тяло, меса му тежки го към земя като вериги привързват. Не му достига лекота. И тъй все повече изоставаш и изоставаш, дорде та накрая време съвсем отмине, защо не можеш да ся движиш с неговата бързина, и тъй ставаш Старо Ново село. Съдба, ще река.”
― Милен Русков, Възвишение