Мария Лалева
Born
in Blagoevgrad, Bulgaria
July 17, 1969
Genre
“- Ех, момиче, нека ти кажа и аз нещо. Животът, любовта и децата не ни прнадлежат. Имат си собствени закони и собствен път. Идват точно когато са ни нужни и си отиват пак така, но никога случайно. По тяхната си логика, не по нашата. Затова много често не ги разбираме. Можем да направим само едно - да ги приемем с благодарност, когато дойдат, да им даден вичко най-красиво от себе си и да ги изпратим пак с благодарност, че са споделили себе си с нас. Не тъгувай, Марина, и запомни: любовта не свършва и не умира, тя просто си отива... На друго място, при други сърца. И се връща при теб с друго лице, с друго сърце. Понякога със същото лице, със същия човек, но само тя знае защо отново ви среща. Явно не сме дорасли да познаваме тайната й. А може би истината е толкова близо до очите ни и толкова просто, че не я виждаме. Казах проста, но това не я прави лесна. (Демир)”
― Живот в скалите
― Живот в скалите
“Никой и нищо не може да надвика човек, който крещи срещу собствената си рана. Това е най-глухият човек на света. И най-добрият учител по търпение.”
― Живот в скалите
― Живот в скалите
“Жените, които оставят след себе си повече въпроси, отколкото спомени, са тези - трудните. И за забравяне, и за обичане...
- На жените, които обичах, подарявах залез.
Определено се бях размекнал.
- Защо не изгрев? Символично е, начало... Начало на нов ден.
Дааа, Луиза е жена. Има право да бъде буквална дори в символиката.
- Защото да подариш залез, е обещание. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който иска да й подари залез. Жените са уморени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ми се да подаря залез на жена, не се питам повече дали я обичам.”
― Живот в скалите
- На жените, които обичах, подарявах залез.
Определено се бях размекнал.
- Защо не изгрев? Символично е, начало... Начало на нов ден.
Дааа, Луиза е жена. Има право да бъде буквална дори в символиката.
- Защото да подариш залез, е обещание. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който иска да й подари залез. Жените са уморени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ми се да подаря залез на жена, не се питам повече дали я обичам.”
― Живот в скалите
Is this you? Let us know. If not, help out and invite Мария to ŷ.