ŷ������

“There was a magic about the sea. People were drawn to it. People wanted to love by it, swim in it, play in it, look at it. It was a living thing that as as unpredictable as a great stage actor: it could be calm and welcoming, opening its arms to embrace it's audience one moment, but then could explode with its stormy tempers, flinging people around, wanting them out, attacking coastlines, breaking down islands. It had a playful side too, as it enjoyed the crowd, tossed the children about, knocked lilos over, tipped over windsurfers, occasionally gave sailors helping hands; all done with a secret little chuckle”
― Cecelia Ahern, The Gift

“I like a good story and I also like staring at the sea-- do I have to choose between the two?”
― David Byrne, How Music Works

“The world is a wide place where we stumble like children learning to walk. The world is a bright mosaic where we learn like children to see, where our little blurry eyes strive greedily to take in as much light and love and colour and detail as they can.

The world is a coaxing whisper when the wind lips the trees, when the sea licks the shore, when animals burrow into earth and people look up at the sympathetic stars. The world is an admonishing roar when gales chase rainclouds over the plains and whip up ocean waves, when people crowd into cities or intrude into dazzling jungles.

What right have we to carry our desperate mouths up mountains or into deserts? Do we want to taste rock and sand or do we expect to make impossible poems from space and silence? The vastness at least reminds us how tiny we are, and how much we don't yet understand. We are mere babes in the universe, all brothers and sisters in the nursery together. We had better learn to play nicely before we're allowed out..... And we want to go out, don't we? ..... Into the distant humming welcoming darkness.”
― Jay Woodman, SPAN

“В редките ни напоследък целувки се усещаше онази жилка хлад, която мога да сравня с полъха на вятър привечер след средата на август, когато съм чувал стари варненци да казват, че морето се обръща.”
― Zahary Karabashliev, 18% Сиво

“Действието: трамвай номер 20

Здравейте, казвам се Данчо. Днес имам рожден ден. Ставам на 24 години. Купил съм една кутия бонбони и искам да ви почерпя. Ще ви бъда благодарен, ако ми помогнете с някоя стотинка, ето почерпете се!
На втората врата вече е:
Здравейте, аз съм Данчо, на 23 години (една врата - една година, и вече няма празник). Взел съм тука една кутия бонбони да ви почерпя. желая много здраве, щастие и успешно учене на всички ученици и студенти.
* * *
Пооплешивял, счупени зъби, мръсен, с изводняли сини очи. В ръцете му лъскава бонбониера - целен контраст или метафора, която лети като тежка снежна топка към лицето ми.
Една баба даде стотинки, никой не взе от бонбоните...аз също...
Данчо слиза, друг трамвай идва от другата посока, друг рожден ден, с други гости, друга година назад...

Хората: " Пак ли, ето пак има рожден ден, той всеки ден се ражда, а сутрин празнува...понякога има имен ден"
- НЕ! - Данчо е подал кутията с бонбоните към нас...
Данчо има свян, гледа да не се отърква с мръсните си дрехи у хората. Хората, обаче, нямат. Подлагат на съмнение пира му. Ами, ако тази сутрин, а и всяка друга той се е събудил прероден, а ние не, ако нашия скептицизъм връща Данчо една година назад за една врата време...прераждането също може да донесе някой лев...
Честит 21-ви февруарски рожден ден Данчо, честито прераждане...”
― Петя Йорданова

“She is so stubborn, her heart has an argument with her head every time it wants to beat.”
― Catherynne M. Valente, Deathless

“The eyes are one of the most powerful tools a woman can have. With one look, she can relay the most intimate message. After the connection is made, words cease to exist. ”
― Jennifer Salaiz

“The face is a picture of the mind with the eyes as its interpreter.”
― Marcus Tullius Cicero

“Only in the eyes of love you can find infinity.”
― Sorin Cerin, Wisdom Collection: The Book of Wisdom

“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”
― Димитър Талев, Железният светилник

“‎Слаб�� е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”
― Димитър Талев, Преспанските камбани

“Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“А сега - сега тя бе влязла в него, тя беше в него, тази тяхна среща няма да свърши никога, няма да отмине, той няма никога да се събуди от този сън. И защо не се радва сърцето му? Да, тя влезе в него с мрачна, черна сянка - не сама и не такава, каквато я виждаше преди и каквато я сънуваше.”
― Димитър Талев, Железният светилник

“Майка.За нея не ще има веке ни мир ни сън.”
― Димитър Талев, Преспанските камбани

“Страхът ми, колебанията ми и моята немощ. И всички тия гласове, всички тия болки в мене. Страхът ме кара да върша това, което не искам да върша, което не би требвало да върша. Подтиква ме против волята ми, против разсъдъка ми. Смущава ме, когато требва да бъда най-силен, разбърква, замъглява мислите ми, разклаща верата ми, сломява силата ми, кара ме да се разкайвам, да се срамувам от себе си. Аз вървя винаги срещу него, отивам винаги там, откъдето иска той да ме отблъсне, да ме прогони, да ме принуди да бегам. Винаги срещу него, за да го надвивам, но това е трудно и е една непрестанна борба, тежка, мъчителна. Аз искам да го изтръгна от сърцето си като зъл трън, който се е впил там. Искам да се освободя от него, да освободя от него ума си, волята си, душата си. Искам да бъда свободен човек. И аз винаги вървя срещу него, ала това ме мъчи и изтощава. Откъде иде тоя страх в мене? От какво се боя? Боя се от смъртта, боя се от страдания и всякакви болки, боя се да не направя нещо, за което после ще се разкайвам, от което ще се срамувам, боя се и от присъдата на другите, от присъдата на моите най-близки хора, на другарите ми, та и на враговете ми. Искам да върша неща, които никой не би могъл, не би имал право да осъжда. Искам да мисля и да действувам без страх. Да бъде ясна всяка моя мисъл, да бъде твърда волята ми, да бъде твърда верата ми. А откъде идват всички тия гласове и болки в мене?”
― Димитър Талев, Гласовете ви чувам

“По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични и чисти, без нито едно възелче или погрешен бод. Те поразяваха със своята сложност и дълбока планомерност, нямаше нито една излишна чертица или фигура и всички - толкова различни по багри и толкова разнообразни по форма и посока - бяха свързани в едно цяло, в една обща, дълбока и прекрасна мисъл. В подбора на багрите и в неуловимата на пръв поглед хармония, в която се сливаха, тлееше скрита, сподавена, но непобедима скръб и само тук-там ярко пламваха искри на смели надежди, на твърда, непоколебима вяра и храбър дух. Младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си, образите и на своите най-скрити мисли. Тя се виждаше изправена пред една истина - сурова, жестока, неумолима. И застана смело срещу нея.”
― Димитър Талев, Железният светилник

“Но това е най-важното:човек да знае какво да върже и какво да развърже в себе си, също и в другите. Какво да върже, какво да изкорени най-напред в себе си.”
― Димитър Талев, Самуил: Щитове каменни

“...ние там не бехме веке люде ,само мъката ни беше човешка ,и нищо друго живо на тоя свят не се мъчи така ,както човек мъчи човека.”
― Димитър Талев, Илинден

“Където си прескачал плета, после все гледаш да го отминеш.”
― Димитър Талев, Самуил: Пепеляшка и царският син

“Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!”
― Димитър Талев, Хилендарският монах