ŷ������

“‎Слаб�� е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”
― Димитър Талев, Преспанските камбани

“Такава беше песента - тревожеше сърцето и разливаше по кръвта горчива сладост, будеше смели и неутолими копнежи, безмерна, дълбока и невинаги ясна скръб. Караше човека и да размисля за нещо, което е било или което трябва да бъде, нещо голямо и важно за човека, което унася, увлича душата и мисълта и далеко от думите на песента.”
― Димитър Талев, Преспанските камбани

“И женската челяд е мила челяд, а понекогаш от нея има повеке полза, нежели от мъжката. Питайте майката, от нейното сърце се откъсва детето, кое и е по-мило. Еднакво и са мили сички рожби, мъжки и женски. Така требва да бъде. [...] Ние се грижиме за просветата на мъжките деца в Преспа и не е право да държиме в тъмнина и невежество женските деца. Какви са тия тъмни мисли в нас за мъжко, за женско, и се казаха тука недомислени думи. Какъв е тоя робски, нечестив дух в нас да мислиме, че само мъжът е човек, а жената не е човек и не и требва на нея книга и наука. Не е ли човек майката, що ни е родила? Щастлив е секи народ, който има просветени мъже и жени, просветени бащи и майки, просветени синове и щерки...”
― Димитър Талев, Преспанските камбани

“[...] надеждата не изоставя човека никога. Ако няма откъде да дойде, тя се поражда сама от себе си в човешкото сърце; ако няма кой да я донесе, тя сама долита.”
― Димитър Талев, Самуил: Щитове каменни

“...Такава е истинската, живата вяра: да направиш нещо с нея, дело да сътвориш някакво според нея и тя да бъде в него. Учиха ме някога да бягам от людете, да ходя окъсан, да гладувам и да се моля. Така и правех, но сам проумявах каква е истинската вяра. Тя е да живееш с нея на земята, между людете.”
― Димитър Талев, Самуил: Щитове каменни

“Народе болгарски... Дойдох аз от чуждо место между вас, но ние сички сме болгари, братя рождени и чисти славяни. А що е това болгарин? Народ, дошъл от Волга - велика река, - народ, от Бога произлезъл, затова и богарин се нарича, народ богарски се нарича. Такъв народ сме ние - болгарски и славянски, народ чист, що не знае ни лъжа, ни кражба, ни лукавство, ни коварство; народ гостолюбив и секога на помощ ще ти се притече; народ многоброен и храбър, и милостив. [...] Благодарен съм на Бога, че ме создал болгарин, и се гордея, пред сички с името си болгарско. А кой от вас не ще каже същото, братя мои?...”
― Димитър Талев