ŷ������

Част от тези разкази започват подвеждащо "в кухнята" и завършват "в космоса", но пътуването не е милиарди светлинни години, а страница-две.
Или пък толкова добре е забъркан коктейлът от реалност и въображение, че начало като "Бе 37 април и пак валеше." не прави кой знае какво впечатление.
Много тъга има, основно заради младостта, "дето я няма вече", и защото е дошло време, когато не те бива вече за "тичане, чупене, мразене, любене". И си "елиминиран".
Възрастта на почти всеки персонаж, дори на безименните, е спомената и е сред първите щрихи от портрета.
Тежат още самотата, безразличието, големия град, неуморния бяг на тълпата, близката смърт.
На мен този мрак ми хареса.
С хубава ирония на много места се появяват тайни и неволи на писатели и поети.
А посланието? Разкажете ни за вашето послание! Мислите ли, маестро, че само идните поколения ще са в състояние да го разчетат, или имате чувството, че и ние ...?
Сред страниците се вихрят Всевишният, ангели (без "криле и бяла роба" :), духове, монаси, свещеници, светци, папи. Религията, Рая и Адът обаче са други. Има истински катедрали, но и изповеди в стар камион и понякога Гранд сентръл стейшън става най-големият олтар.
И много любов има, разбира се ...
Не ми харесаха "Вечерни сюжети" и "Прогресии".
Зловещият разказ "Мирна нощ" се нареди в списъка на фаворитите ми, заради изключително описаната верижна демонична жестокост в една нощна градина.
Другите ми любими: "Коломбър", "Една нечестива любов", "Уикенд", "Яйцето","Вятърът", "Балонът", "Айфеловата кула", "Гърбици в градината".
Няма дълги описания. Има много динамични изреждания. И ей такива хубави думи и необичайности, подчертавани упорито от "редактора", които е намерила за нас Нева : "кървавият кармин на меко отпуснатите устни", "вълнуваща плътска прогресия", "немара", "опърлена пустиня", "Обувките - иди-дойди.", "градини, изпаднали в лятна кома", "броня от обич", "помръкващия следобед", "мрачина", "легиона от покриви", "подмятан от вятъра, един кичур от черните ѝ коси бръскаше челото ѝ като полудяла четчица", "землисто", "вятърът подивя... хласна ни челно", "разни кривици от живота", "потъваха в развлечения таван от облаци", "последната ѝ доза свят", "думите глухо цамбурнаха в най-деликатните ми и болезнени дълбини".
Ако не харесвате Буздати, не си падате по разкази или просто нямате време, отидете в една книжарница или библиотека, отворете на стр.292 и прочетете поне "Двамата шофьори". Защото е важно. И е важно да се прочете навреме.