ŷ������

Нищо не мога да кажа, нищичко. Това ревю(хайде, "мнение") няма да има смисъл. Дори самото натискане на клавишите и звука им ми напомнят как след време еди- какво си гадно нещо ще се случи, ще бъдем нещастни и бла бла бла, смърт, няма смисъл... хайде стига глупости.

Чудничка книжка! Ударно връща вярата в живота. Разбира се, го прави като измъчва главните си герои, застрелва читателя с нихилизъм(от упор) и накрая тайничко го подвежда за някакви си страници как, разбираш ли, всичко си е наред... муахахах... нее, грешка. Нищо.

Май нататък ще има спойлери, но нали и без това всеки знае как ще свършат нещата(генерално), защо точно спойлерите да имат смисъл.

И все пак...

*
*
*(нямам идея до къде се показва първия откъс на стените ви, така че използвам момента да дам още 5 звездички на книгата)
*
*

Малка и сладка групичка дечица влиза в час и едно малко по- умничко и сладко детенце изведнъж изнася много ефикасен урок за начало на годината. Nihilism 101. Горе �� долу минута, повече не трябва �� и без това на всички ни е присъщ по рождение, заболяването от него е неизбежно, но не и нелечимо. И така светът на останалите малки дечица е променен завинаги, главно защото те вече символизират нещо повече �� битката срещу липсата на смисъл. Разбира се, ако те също така не символизираха и по- порастналото човечество може би щяха да продължат да се държат като типични дечица и да теглят майните на най- младия нихилист в измислената световна история(освен на моменти нероденото от Nutshell на Ian McEwan �� то е култово). Не го правят. Горките.

Какво правят: Започват с най- простата борба срещу нищото, но бързо разбират, че няма как да се бориш с нищото. И за това започват да трупат, трупат... смисъл. И накрая се оплитат в собствените си игри и стават жестоки, отмъстителни, алчни и накрая... май е ясно какво се случва със смисъла им.

Книгата описва по жесток начин фиксацията на хората по предмети, носталгия, статут, власт, пари, състояние, религия, дори самоусещане. И, парадоксално, от нея може да се извади много смисъл. Но не точно онзи, който бихме искали да притежаваме. По- скоро поука �� непригледното братче на смисъла.

Би било логично да я сравня с Повелителя на Мухите, но не съм я чел(shame, shame). Ще я сравня с Чужденецът на Камю и The Sense of an Ending на Джулиан Барнс... ей така, за да има с какво да я сравня :)

Струва ли си четенето �� да. Струва ли си парите- да(full disclosure: заех я от читАлнЯта, не съм я купувал). Как е написана �� просто и остро. Как се чете �� бързо и болезнено. Какви са последствията от прочитането на книгата �� емоция, шок, анализиране, размисли, размисли, размисли. Които от където и да ги погледнеш са си смисъла на четенето.

ПС. Нищо няма смисъл, но е много хубаво, ако това няма значение.