ŷ������

Превъзходна сатирична книга, особено актуална във времена на бесен национализъм и дезинформация! Разбира се, „Шовинист�� е също така една от най-забавните истории на Тери Пратчет за Градската стража! Сам Ваймс е отстранен от позицията на командир, но не се отказва от опитите си да спре предстоящата война между Анкх-Морпорк и Клач...




„Лорд Ветинари се взираше с голямо внимание, защото от многогодишния си опит беше установил, че съсредоточеното слушане на събеседника обикновено го изважда от равновесие.
А на среща като тази, когато Ветинари чуваше съветите на градските първенци, той слушаше особено съсредоточено, защото това, което хората казваха, беше онова, което те искаха да чуе. Затова Патрицият обръщаше огромно внимание на пространствата между думите. Там се намираха нещата, за които събеседниците му се надяваха той да не знае и за които не искаха той да научи.��


„Сержант Колън имаше широка обща култура. Той беше минал през школата на Баща Ми Винаги Казваше, завършил беше колежа Всички Знаят, а в момента правеше аспирантура в университета Един Човек В Кръчмата Го Разправя.��


„�� едва по-късно осъзна защо всъщност мисли върху всичко това.
Защото му се искаше зад цялата работа да има някаква конспирация. Много по-лесно беше човек да си представи група мъже, събрали се в някаква задимена стая, побъркани от властта и привилегиите, с които разполагат, да правят цинични заговори, докато си пият брендито. Човек би трябвало да се придържа към подобни образи, защото ако не го прави, би се наложило да се изправи очи в очи с факта, че лошите неща се случват, защото обикновени хора, които иначе решат кучето и четат на децата си приказки за лека нощ, са способни да излязат след това и да причиняват ужасни неща на други обикновени хора. Толкова по-лесно беше да хвърлиш вината върху Тях. Но някак разстройваща беше мисълта, че Те �� това сме Ние.��


„Т�� искаше да се вслушам в гласа на народа. Странно нещо, не мислиш ли�� срещаш хора по пътя си, те ти изглеждат сериозни и почтени, имат акъл в главите�� докато не се съберат заедно в тълпа и тогава чуваш народния глас. Да ти ръмжи насреща.
�� Това е законът на тълпата!
�� О, не, със сигурност не е. Аз бих го нарекъл демократично правораздаване.��


�� �� Пак Скалоликия ли? И това е част от всичко, така ли? Статуя на Скалоликия?
�� Досетлив си �� одобри лорд Ветинари. �� Не твоя статуя, очевидно. Извайването на статуя на някой, който се е опитал да спре война, не изглежда достатъчно, хм, величествено. Разбира се, ако беше избил петстотин от собствените си войници поради небрежност, вероятно вече щяхме да леем бронза. Не. Аз говорех за първия Ваймс, който се е опитал да създаде бъдеще, а вместо това просто създал история.��