ŷ������

Мразя да чета дебели книги на чужд език, но тази не можах да я оставя - забравена от клиент в хотел много години преди българското издание.

Имало едно време едно момиче. Мило, добро, обикновено и хубаво. Без да е и грам феминистка или поне бунтарка в края на 18 век. Момиче, което почти се омъжило за млад неизвестен военен на име Наполеон Бонапарт, но в крайна сметка станало кралица на Швеция.

И тази неясна историческа фигура заговаря в първо лице, а книгата е нейният дневник - разбира се, написан от ръката на Ане Мари Зелинко. Една необичайна, или по-скоро обикновена, романтична и интимна гледна точка към последните дни на френската революция, през възхода на Наполеон до окончателното му изгнание, а и в годините след това. В гледната точка на Дезире няма и грам епос - а погледът на човек, чийто живот по случайност, но неизбежно се преплита с най-важните събития на епохата, и междувременно изживява живота си сред стените на семейството и любовта. Огнището на дома е центърът на света на героинята, а бушуващата наоколо световна история са житейски факти, които трябва да бъдат изживени или преодолени. Философията е заменена с чисто човешки, не винаги осъзнати, по детски непосредствени и леко дистанцирани прозрения, политиката и войната са нежелани и враждебни фактори.

Лекият, игрив и увлекателен стил на авторката отвежда съвсем неусетно до последната страница, и оставя читателя неочаквано замислен след на пръв поглед съвсем непретенциозното четиво.

Едноименният филм с Марлон Брандо е задължителен за романтиците.