ŷ������

Когато ми препоръчаха книгата, в първия момент си помислих, че става въпрос за „Бога��, беден�� на Ъруин Шоу, което до голяма степен показва колко съм заблудена в света на self-help-а. Все пак разбрах за кой богат и за кой беден става дума, та дори останах приятно изненадана.

Книгата на Робърт Кийосаки всъщност не е от типа „Ка�� да забогатеете бързо за 5 дни, ако не ви се чака �� може и за 3��. Няма да се лъжем, стилът не е на никакво ниво, тук-там се ръсят афоризми от времето на пра-прабаба ми, за броя на повторенията на едни и същи идеи пък изобщо няма да се залавям. На този вид четива са им простени, мисля, подобни прегрешения, защото, да си го кажем направо, за да вникнем в някоя мисъл понякога ни трябват 3-4-5 облъчвания с нея. Ясно ми е, че повторенията в тази, а и други подобни книги са далеч от тая алтруистична мисъл и са просто пълнеж, но смятам, че добре изпълняват и соц максимата „повторението е майка на знанието�� („�� баща на затъпяването��, допълва тате).

„Бога�� татко, беден татко�� няма да ви научи как да станете по-състоятелни. Няма дори да ви научи как да мислите като такъв човек. Ненапразно книгите за само помощ се казват именно така, а не книги за помощ. Със собствените ми мисли обаче резонира цялостната теза на Кийосаки, че хората безспирно бачкат за едни мизерни пари (да, дори тези, които не печелят никак малко), колкото да си покрият основните разходи и да си купят някоя джиджавка, та да се почувстват хора. И колкото повече бачкаш, толкова повече ти става ясно как няма особен смисъл и трябва дори да бачкаш още. Да, зная, че има хора, които обожават работата си и са щастливи дори на малко пари, за да правят това, което обичат, но повечето не са така. А и да правиш това, което искаш, пак не кипиш от гордост, ако едвам свързваш двата края.

Още верни идеи, които ще срещнете, са тези, че хората харчат отвъд възможностите си, че се страхуват и обичат да играят на сигурно (и че така никой никога нищо не е постигнал), че нашето образование ни подготвя за свят, който вече не съществува. Децата и в училище, и в университета учат същите неща, които са се преподавали и преди 20-30 години. Да, има нови специалности, отразяващи действителността, но не се изгражда обща култура, адекватна на съвремието ни. От нас се очаква на 17-18 години да направим един от най-важните избори в живота си �� да се спрем на кариера, без никой да ни спомене как точно работи светът. Моите баба и дядо (че и майка ми и баща ми) са на мнение, че трябва да се работи. Какво, как, защо �� важното е работа да има. А когато училището и най-близките ти промиват мозъка само с това, трудно си намираш място в свят, който се е изстрелял светлинни години напред спрямо предходните 20 години.

Разбира се, никак не приемам всичко написано от Кийосаки за чиста монета. Противоречива информация има за него, включително, че някои от методите, които преподава на семинарите си, не са изцяло законни. Оказва се, че дори съавторката на „Бога�� татко, беден татко�� е съдила Кийосаки за неспазване на клаузи от договора за съвместния им труд. Чисто практически някои от съветите не са особено приложими, защото книгата е писана в края на 90-те, а и защото не смятам, че много българи биха могли да инвестират в недвижими имоти в САЩ, което се споменава като печеливша стратегия. Все пак, ако и вие като мен от известно време преразглеждате едва ли не недосегаемата поговорка „Залуд�� работи, залудо не стой�� и това, че е достатъчно да се изучите в университет, за да преуспеете невероятно в живота �� пробвайте, може да намерите още една гледна точка за себе си.