ŷ������

За мен да четеш "Сибирски тетрадки" след "Неосветените дворове" е все едно да гледаш филм по любима книга. Вълнуваш се, някак по-близко си до света, създаден от автора, откриваш нови негови измерения, можеш да го видиш, да го усетиш и ти се иска да го гледаш отново и отново, докато не стане част от теб. И все пак нещо ти липсва, нещо, което си разнасял месеци наред из библиотеките на университета и което те е стопляло въпреки зъзненето из Сибир.