ŷ������

Метулем, метулем!

Това са думите, с които трябва да поздравите домакина си, ако някога се окажете в хаймата на туарег. Те са странстващ народ, познат още като Кел-Талхимус, „народът на забуленото лице��. При тях мъжете покриват лицето си при навършване на пълнолетие и го показват само пред семейството и приятелите си, жените имат пълна свобода на обличане и равни права с мъжете. Наричат себе си „имохаги��, което означава „синов�� на вятъра��. Името „туареги�� т.е. „забравени от бога�� им е дадено от арабите, защото те последни приемат исляма.

Гасел Саях, наричан още Ловеца, е инмоучар т.е. заможен човек, който владее част от пустинята и живее там необезпокояван десетилетия наред, заедно със семейството си. Таргитът всеки ден благодари за всичко, което има с надеждата винаги да е така. Но един ден в лагера му пристигат двама непознати, които молят за подслон �� в пустинята да откажеш да приемеш някого в дома си, означава да обречеш пътника на сигурна смърт, свещеният закон на туарегите повелява да не се отказва гостоприемство �� затова Гасел ги приема, без да подозира какво водят след себе си двамата мъже. След пристигането им той разбира колко се е променил светът отвъд пясъците на Сахара. Когато на туарега е нанесена кръвна обида, на която той е длъжен да отговори, за да защити честта си, Саях не очаква, че изборът му ще промени съдбата на стотици хора, на цялата страна.

В романа законът на пустинята се сблъсква със закона на цивилизацията, старите обичаи се срещат с новите нрави, а понятието „свобода�� променя значението си в зависимост от това кой го изрича. Хора с различен морал ще се изправят пред такива без никакъв, за да осъзнаят, че старите идеали са били разрушени, а няма какво да издигнат в замяна. Гасел се оказва въвлечен във война с многоброен противник, а между него и краят на кошмара стои страхът, насаждан в имохагите поколения наред �� да стои далеч от Тикдабра, Голямата пуста земя, позната ни още като Сахара.

Попаднах на заглавието случайно преди седем-осем години и привлече вниманието ми, макар да не знаех какво да очаквам, но доскоро издирването му се оказваше безуспешно. Трудно е да се определи жанрът на книгата, защото забързания екшън се редува с красиви природни картини, философия на героите, политически убеждения и интриги. За мен романът бе интересен преди всичко заради информацията за туарегите, техния бит и обичаи, защото обичам да се запознавам с различни култури.
Вероятно ще допадне на почитателите на Халед Хосейни, Надя Хашими и Джойдийп Рой-Батачаря.