Sign in with Facebook
Viktor Stoyanov's Reviews > Гласовете ви чувам
Гласовете ви чувам
by
by
"Свободата не ще екзарх, иска Караджата" ще се провикнат и гласовете от Македония.
Не знам дали героите на Талев намериха правилния път и дали въобще правилен път имаше. Не се наемам и да определя, дали изцяло коректно е отразил настроенията сред различни общности по македонските земи в тоя период, но би трябвало да е. Все пак е живял в такава общност.
Това, което мога да определя със сигурност е собственото ми усещане, а то е, че от тетралогията ще запомня героите от първите две - "Железният светилник" и "Преспанските камбани". Помня ги от ученическите години и сега като прочетох цялата поредица - пак тях ще запомня: Султана, Стоян, Лазар, Ния, Екатерина, майстора дърворезбар, учителите, старите еснафи, общинарите, бейовете и прочее. Към техните съдби са насочени, докато в "Илинден", и в "Гласовете" някак пустото "народно дело" е на преден план. И така те повече приличат на останалите добри образци от нашата литература - и преди и след Талев, свързани с тея същите "народни борби", само че през македонската призма. Докато първите две книги (повтарям се) се извисяват на едно още по-високо за мен стъпало на духа, на човека и на тежестта от решенията му.
Искал е Талев да представи многообразието на политическите идеи, па и многообразието на интересите и интересчиите. Ако се вкопчим в някои изказвания на герои от "Гласовете" - стигат да се хванем балканските народи още 150 г. за гушите. Затова тях ги оставяме назад във времето им. Те, разрешение нямат.
Самата проза е на същото познато ниво и тук изненади няма. Само времената, поколенията, които описва и фокусът на перото му се променят. Излишно е да казвам, че поредицата за мен е задължителна не само за българи, но и за другите народи по балканските земи и жалко, че не е довършил докрай идеята си. Книгата има завършек, но не и поредицата. Все пак - дори и само първите две да бяха видяли бял свят - безценни са. Езикът на героите е заразяващ, а всяка изречена дума е изстрадана и преборена. Ако въобще съществува понятие като "автентично" - това е автентична проза. И дори да не беше стремежът да се обвърже с исторически събития и личности - може би и по-добре щеше да е за историите в книгите.
В обобщение - на абсолютно всеки мога с две ръце да препоръчам първите две книги, а на любителите на исторически романи с народоосвободителна тематика - и последните две. Там са въстания, потушавания, политически и хайдушки дружини, сблъсъци между етноси, любов, невъзможна любов и борбата е на първо място.
Не знам дали героите на Талев намериха правилния път и дали въобще правилен път имаше. Не се наемам и да определя, дали изцяло коректно е отразил настроенията сред различни общности по македонските земи в тоя период, но би трябвало да е. Все пак е живял в такава общност.
Това, което мога да определя със сигурност е собственото ми усещане, а то е, че от тетралогията ще запомня героите от първите две - "Железният светилник" и "Преспанските камбани". Помня ги от ученическите години и сега като прочетох цялата поредица - пак тях ще запомня: Султана, Стоян, Лазар, Ния, Екатерина, майстора дърворезбар, учителите, старите еснафи, общинарите, бейовете и прочее. Към техните съдби са насочени, докато в "Илинден", и в "Гласовете" някак пустото "народно дело" е на преден план. И така те повече приличат на останалите добри образци от нашата литература - и преди и след Талев, свързани с тея същите "народни борби", само че през македонската призма. Докато първите две книги (повтарям се) се извисяват на едно още по-високо за мен стъпало на духа, на човека и на тежестта от решенията му.
Искал е Талев да представи многообразието на политическите идеи, па и многообразието на интересите и интересчиите. Ако се вкопчим в някои изказвания на герои от "Гласовете" - стигат да се хванем балканските народи още 150 г. за гушите. Затова тях ги оставяме назад във времето им. Те, разрешение нямат.
Самата проза е на същото познато ниво и тук изненади няма. Само времената, поколенията, които описва и фокусът на перото му се променят. Излишно е да казвам, че поредицата за мен е задължителна не само за българи, но и за другите народи по балканските земи и жалко, че не е довършил докрай идеята си. Книгата има завършек, но не и поредицата. Все пак - дори и само първите две да бяха видяли бял свят - безценни са. Езикът на героите е заразяващ, а всяка изречена дума е изстрадана и преборена. Ако въобще съществува понятие като "автентично" - това е автентична проза. И дори да не беше стремежът да се обвърже с исторически събития и личности - може би и по-добре щеше да е за историите в книгите.
В обобщение - на абсолютно всеки мога с две ръце да препоръчам първите две книги, а на любителите на исторически романи с народоосвободителна тематика - и последните две. Там са въстания, потушавания, политически и хайдушки дружини, сблъсъци между етноси, любов, невъзможна любов и борбата е на първо място.
Sign into ŷ to see if any of your friends have read
Гласовете ви чувам.
Sign In »
Reading Progress
April 16, 2020
–
Started Reading
April 16, 2020
– Shelved
April 18, 2020
–
Finished Reading
Comments Showing 1-6 of 6 (6 new)
date
newest »
newest »
message 1:
by
Margarita
(new)
Apr 18, 2020 08:52AM
Балансирано и умно ревю, както винаги. Благодаря :)
reply
|
flag
За мен тетралогията на Димитър Талев, който, за чест на семейството ми, е считан за добър семеен приятел, стои дори над „По� игото� (за която книга мнението ми е изключително високо). Не съм чела или срещала по-майсторски разказ от този в „Илинден�. Като човек, пряк потомък на македонски комити говоря, но и като жена със сравнително големи претенции да разбира от изкуство и литература. :-) В общи линии съм препрочитала тетралогията четири пъти и на всеки две или три години го правя отново (същото важи и за „По� игото�).
соленка wrote: "За мен тетралогията на Димитър Талев, който, за чест на семейството ми, е считан за добър семеен приятел, стои дори над „По� игото� (за която книга мнението ми е изключително високо). Не съм чела и..."Това е чудесно "соленка" (ще ми е приятно да знам как по име да се обръщам :) Много е хубаво да поддържате тази традиция в семейството и да предадете нататък в поколенията. Интересно ми е, защо точно "Илинден" е любима от тетралогията - защото там борбата преминава в активна въоръжена фаза ли? Иначе, аз не бих се наел да ги сравнявам с "Под игото". Ако не се лъжа, повече от 50 г. ги дели като издания. Езикът е друг, нормално е този при Талев да ни се струва още по-жив и близък до нас. Като се замислим - той е роден, след като "Под игото" е била вече написана. Това са по-скоро за мен едни стъпки на надграждане от едно писателско поколение на следващо, Много ме радва, че така обичате тези книги и желая светли празници!
Margarita wrote: "Балансирано и умно ревю, както винаги. Благодаря :)"Аз благодаря, Маргарита! Светли празници!
Не съм отбелязала тетралогията тук, но е четена и препрочитана от мен и семейството ми, и ни е много любима.Радвам се на хубавото ревю, на възприемането ви на характерите и идеите. Отношението ви към творбата на Талев е напълно съзвучно с моето.
Clarita wrote: "Не съм отбелязала тетралогията тук, но е четена и препрочитана от мен и семейството ми, и ни е много любима.Радвам се на хубавото ревю, на възприемането ви на характерите и идеите. Отношението ви ..."
Много се радвам и аз. че споделихте в коментар. Да, случва се да пропускаме тук в GR да отбележим класиките, които сме чели - от Вазов, от Талев, от Димов и тнт. А това са най-четените и вероятно най-хубавите български романи, макар и да разказват за едни други времена и нрави (колко ли са и други ... е друг въпрос).
