ŷ������

Знаех, че съм свръхчувствителен човек доста преди да прочета тази книга, но не знаех нищо за този тип хора - като това, че чувствителността е вродена, често наследствена, че 42% от хората се определят като нечувствителни, а само 15-20% като свръхчувствителни. Първите са нужни на човечеството, защото са дейни, смели и действат, без много да му мислят. Вторите усещат всички фини промени в околната среда и внасят баланс с мъдростта и съветите си. Това е така открай време, когато владетелите често са били импулсивни, а техните съветници/жреци са противодействали, за да не изпадат в крайности.

Книгата започва по-академично, което ми хареса, и продължава със съвети как да се възползваме от позитивите и да неутрализираме негативите на това състояние (най-големият е, че свръхчувствителните хора възприемат много по-дълбоко всички стимули в средата, дори да нямат по-изострени сетива, и в следствие на това често се намират в състояние на "нервна превъзбуда", която ги изтощава постоянно). Е, поне вече знам защо често съм толкова уморена - от прекалено много "чувстване" на всичко :)

Наистина книгата е страхотна и мога да кажа, че не помага толкова със съветите си (които напомняха на доста от книгите за самоусъвършенстване, каквито не са ми по вкуса), а с описанието на всички нюанси на свръхчувствителните хора. Така хем човек се чувства по-нормален, хем може адекватно да обясни "какво му има" на себе си и на мнозинството. И да се опознае. А вярвам, че след това, ако е толкова интуитивен, сам ще се сети какво да прави. Препоръчвам я с две ръце!