Иʱ's Reviews > Предел на забравата
Предел на забравата
by
by

4.5
една от най-хубавите книги, които четох тази година
Дебютният роман на руския писател Сергей Лебедев „Предел на забравата� вече се радва на немалка популярност сред читателските кръгове у нас и сред чуждестранната критика, въпреки относителната тишина и маргинализация, която търпи в родната си страна. Писана когато авторът е eдва на 26, книгата впечатлява с монументалния размах на езика си и дълбочините, до които той е доведен.
Още .
една от най-хубавите книги, които четох тази година
Дебютният роман на руския писател Сергей Лебедев „Предел на забравата� вече се радва на немалка популярност сред читателските кръгове у нас и сред чуждестранната критика, въпреки относителната тишина и маргинализация, която търпи в родната си страна. Писана когато авторът е eдва на 26, книгата впечатлява с монументалния размах на езика си и дълбочините, до които той е доведен.
Още .
Sign into ŷ to see if any of your friends have read
Предел на забравата.
Sign In »
Reading Progress
October 20, 2020
–
Started Reading
October 20, 2020
– Shelved
October 21, 2020
–
29.24%
"“ч� разсеяността, в която ме обвиняваха, всъщност е признак за друг вид внимание: не естесвено, а разширено, обхващащо и възприемащо някакви очертавия на случващото се, онова, които не се вмества във фокусираната леща.�"
page
131
October 25, 2020
–
48.66%
"Усещах, че забравата идва не постепенно, протяжно, с отстрочка � тя е неразделно свойство на самото време, извършва се с неговата неразсъждаваща сила тук и сега; слепият Кронос вечно поглъща децата си и се стреми не да продължи всеки следващ миг, а да унищожи предшестващия. И само паметта може да противостои на забравата; но съвсем невинаги."
page
218
October 26, 2020
–
73.44%
"онова, което ще ни разкаже за нас самите, съществува в раздробеност, то е разхвърляно в пространството и времето и най-често ние не знаем нещо най-важно относно нас самите, което обаче вече съществува;"
page
329
October 30, 2020
–
83.04%
"Природната белота е сляпа, тя няма дълбочина, перспектива, каквато има, да кажем, в чернотата; бялото на Севера � това е най-вече цветът на набитието, цветът на смъртта, цветова стена, която те лишава от възможността да правиш разлика между близо и далеч, заключва света в самия него. .. Човекът изпада в колористичен транс, в монотонно цветово безумие; белотата като ослепителна инжекция се впива в зрителния нерв..."
page
372
October 31, 2020
– Shelved as:
bought
October 31, 2020
–
Finished Reading