ŷ������

Имиджът на спартанците като непобедими войни и на Спарта като стожер на простия живот и моралността, които възпитават тези непобедими войни започва горе долу след смъртта на Леонидас при Термопилае и е внимателно подхранван от самите спартанци през по-голямата част от Античността.

Може да се каже, че историята за смелите 300 спартанци, които се опълчват на ордите на мерзкия завоевател Ксекрс и спасяват Гърция става вайръл в античния свят много бързо, въпреки, че като цяло не е вярна - спартанците в битката са повече, имат хиляди съюзници от други гръцки градове и като цяло във вековете преди това, самата Спарта е прекарала доста повече време да воюва с другите гърци, отколкото са прекарали персите.

Все пак, самите истории за Спарта, спартанците и мъдрият им ръководител Ликург, измислил страхотните спартански закони, превърнали Спарта в могъща военна сила и обществото й в морално и смело (които са по-скоро продукт на post-factum легенда, също като "законите на хан Крум") остават в историята и дават храна на много мъдрости, притчи и вдъхновение за самоусъвършенстване на хората за хилядолетия напред.

"Спартанците" е откъс от книгата Moralia на римския писател/историк Плутарх, писана стотици години след като Спарта отдавна не е даже сянка на миналата си слава и дори от век е покорена от Римската империя. Но както е видно, идеята за Спарта и спартанците продължава тогава, продължава и сега - така, че доста от кратичките притчи за спартанците и нравите им може да са вдъхновителни за съвременния човек да не бъде лигльо и мрънкач така, както са били и за античния.