ŷ������

"По фурните нямаше хляб. Гражданите гладуваха. Жените се бояха да излязат на улицата, понеже там биваха нападани и изнасилвани от негрите." - Автора има предвид негрите доброволци в окупационните войски на Франция.
По времето когато тези събития се случват в Търново, африканските негри са били вече близо 200 години обект на динамична робска търговия . В следствие на която, силно се вкоренява в тях чувстовото на страх, респект и приемане на превъзходството на бялата раса, за да оцелеят. Силно се съмнявам написаното в повестта действително да се е случвало в Търново.

Колко жалко, Емилиян Станев има добри писателски умения, но тесногръдата му философия го прави отблъскващ за съвременен читател като мен.
По мое мнение Крадецът на праскови не може да служи като свидетелство за времето, за което е написана. Най-вероятно това ще е последната книга написана от него, която ще прочета.