ŷ������

Великолепен роман... „Човекъ��, който се смее�� е изумителна и многопластова книга на Виктор Юго, в която е уловен духът на цяла епоха (от края на 17-ти век) и по нищо не отстъпва на великата „Клетниците��!

Централно място в нея заема трагичната история на Гуинплейн и Деа... но авторът представя на вниманието на читателите значимите събития от онези времена, както и по брилянтен начин осмива английската аристокрация! Юго красноречиво разказва за обществените нрави, както сред бедните и окаяни, така и сред богатите и влиятелни поданици на британската монархическа система.
Гуинплейн определено е един от най-ярките и запомнящи се персонажи от творбите на забележителния френски писател! Философът Урсус също силно ми направи силно впечатление. „Човекъ��, който се смее�� ми донесе доста тъжно настроение, но пък съдържа изключителна мъдрост! Много силно препоръчвам...






„Д�� възприеме до известна степен нравите на онези, които управлява, е обичайно за варварина победител, когато победеният е по-изтънчен; татаринът се възхищава от китаеца и му подражава. Затова и кастилската мода проникваше в Англия, в замяна на което английските стоки завладяваха Испания.��


„Вярата в някакво гостоприемно убежище е един от корените на вярата в провидението у човека.
Да вярваш, че някъде за теб има подслон, значи да вярваш в бога.��


„Морето е колкото водна, толкова и магнитна стихия; един неизвестен океан от сили плува сред океана от вълни по течението на водата, тъй да се каже. Да виждаме в морето само една водна маса, ще рече, да не виждаме морето.��


„Детет�� преживя по-тежко студенината на хората, отколкото студа на нощта. Тя е преднамерена. Сега то усети как сърцето му се свива от отчаяние, нещо, което не бе изпитало в пустошта. Беше се върнало сред хората, а си оставаше самотно. Най-страшната мъка. Безсърдечието на пустинята нямаше тайни от него; но неумолимостта на града �� това беше повече, отколкото то можеше да понесе.��


„Ак�� добродетелта се състои в недостъпност, Джоузиан притежаваше цялата възможна добродетел �� без никаква невинност. Нямаше похождения �� от надменност; но не би се сърдила, ако й се припишеха, стига само да бъдеха странни и достойни за нейната особа. Малко държеше на репутацията си и много на славата си. Да изглежда лесна, а да е недостъпна �� това се казва изкуство.��


„Поняког�� е по-трудно да бъдеш втори, отколкото първи. За това е необходимо по-малко талант, но повече смелост. Опиянен от нововъведението си, първият може да не си даде сметка за опасността; докато вторият вижда пропастта и се втурва към нея.��


„Любовт�� на англичаните към свободата им се допълва от известно приемане на робството за чуждите народи. Тази благосклонност към веригите, които оковават съседа, понякога стига до възторг към съседния деспот.��


„Сле�� падането на даден владетел остава нещо, което няма как да се определи, но то още известно време поддържа неговите хрантутници. Така, след като дървото се изкорени, листата му запазват свежестта си два-три дни, после изведнъж пожълтяват и изсъхват; същото става и с кралските хора.��


„Едн�� от най-тежките задачи на справедливия е непрекъснато да изтръгва от душата си трудно изкоренимото зложелателство. Почти всичките ни амбиции, ако се разгледат по-отблизо, съдържат нещо, което не можем да признаем.��



„�� Животните са щастливи �� каза кралицата, �� за тях няма опасност да отидат в ада.
�� Те са си там �� отвърна Джоузиан.
Отговорът изведнъж заместваше религията с философия и не се понрави на кралицата. Ами ако случайно беше дълбокомислен! Ан се почувствува засегната.��


„Всъщнос�� беше очарован от тази любов, която за тях бе пламък, а за него �� топлина.
Но нали все трябва да подразним малко онова, което ни очарова? Това именно дразнене хората наричат мъдрост.��


„Сяка�� бяха мъртъвци, които си отиваха, за да се преродят на следния ден. Актьорът е фар, който се върти �� появи се, после изчезне, �� и със своя проблясващ живот има за публиката почти само призрачно съществуване.��


„Има�� един другар, който кара хората да се смеят. Аз ги карам да мислят. Ние живеем в същия сандък, понеже и смехът, и знанието са еднакво благородни.��


„Общ�� взето, Лондон е град, в който има нещо хубаво. Да се посвети катедрала на свети Павел, се иска смелост. Истинският катедрален светец е свети Петър. Подозира се, че свети Павел е имал в излишък въображение, а в религията въображение значи ерес.��


„Враговете вдигат полезен шум �� той подсилва и оживява тържеството. Приятелят по-лесно се уморява да хвали, отколкото неприятелят да ругае. Да ругаеш, не значи да навредиш.��