ŷ������

„Всъщнос�� наистина ли искаше да угаси, или дори да поохлади увлечението им? Не, разбира се. Сам би се почувствувал измамен, ако успееше. Всъщност беше очарован от тази любов, която за тях бе пламък, а за него �� топлина.
Но нали все трябва да подразним малко онова, което ни очарова? Това именно дразнене хората наричат мъдрост.��

„Сле�� падането на даден владетел остава нещо, което няма как да се определи, но то още известно време поддържа неговите хрантутници. Така, след като дървото се изкорени, листата му запазват свежестта си два-три дни, после изведнъж пожълтяват и изсъхват; същото става и с кралските хора.��

„Детет�� преживя по-тежко студенината на хората, отколкото студа на нощта. Тя е преднамерена. Сега то усети как сърцето му се свива от отчаяние, нещо, което не бе изпитало в пустошта. Беше се върнало сред хората, а си оставаше самотно. Най-страшната мъка. Безсърдечието на пустинята нямаше тайни от него; но неумолимостта на града �� това беше повече, отколкото то можеше да понесе.��

„Посл�� ускори крачка. Без да знае къде отива, то забърза към възможното жилище.
Вярата в някакво гостоприемно убежище е един от корените на вярата в провидението у човека.
Да вярваш, че някъде за теб има подслон, значи да вярваш в бога. ��

„Д�� възприеме до известна степен нравите на онези, които управлява, е обичайно за варварина победител, когато победеният е по-изтънчен; татаринът се възхищава от китаеца и му подражава. Затова и кастилската мода проникваше в Англия, в замяна на което английските стоки завладяваха Испания.��