ŷ������

“Едн�� искра се откъсна, излетя бързо през комина, издигна се, носена от топлото течение, и погледна отвисоко света. Светът спеше, обгърнат в тъмнина. Искрата се завъртя, потанцува няколко мига на зигзаг, защото целият ѝ живот беше само няколко мига, и се превърна в черна сажда. Саждата заслиза надолу и по пътя си сгъстяваше мрака. Но всичко спеше и никой не забеляза, че нощта е станала с една сажда по-черна.��

Що за фина деликатност? Що за художествено съвършенство?

Димящата козина на черния козел и неговото многозначително “Й��-Йе��; кошмарният колоездач преследващ Анани овчаря; сврачето стълпотворение, подобно на античен хор, коментиращо развоя на древногръцката трагедия - картините и подвижните образи на новелата са олицетворение на изяществото в контраст с примитивния ѝ субект. Прекрасен Радичков!