ŷ������

Онези читатели, които като мен са прочели всичко излизало под перото на Бранимир Събев, прекрасно ще разберат усещането от изчитането на "Утробата на светлината". То е като да седнеш на по чашко отлежало бренди със стар приятел и да наваксате за отминалото време.

Сборникът е наситен със силни усещания и макар хорърът да преобладава, от страниците надава глава човешкото, лиричното и житейското - такова, каквото е. Чиста наслада, с други думи. Част от разказите прочетени по други сборници и издания, не нарушават тази наслада.

Прозата на Бранко е въздействаща, безкомпромисна и кехлибарена като меко питие, доставящо идилично усещане на консумиращия. А тук мярката не съществува като фактор - колкото повече четете, толкова повече ще искате да четете.

Завиждам на тези, които тепърва имат да четат и останалите книги на господин Събев, а ние останалите с удоволствие добавяме "Утробата на светлината" към домашната библиотека и нетърпеливо потриваме ръце за следващото книжно отроче.