ŷ������

„�� Още няма понятие какво му предстои. Бих искал да зная на каква ли война ще е обречено.
�� Суров човек! �� отвърна госпожа Залевски. �� Нямате ли сърце?
�� Имам и си е на място �� заявих аз, �� иначе не бих стигнал до подобна мисъл.��


„Трима другари�� е невероятно силен и въздействащ роман! Както и в други свои творби, Ремарк отново е разказал много красиво и поучително тъжна житейска история...

Роби, Ото и Ленц са създали помежду си страхотно приятелство, което е тяхната опора в тежките времена след Първата световна война.А пък атмосферата в Германия определено е тягостна... Впоследствие Роби се влюбва в прекрасната Пат, като любовта между тях е наистина впечатляваща! Всички персонажи са много любопитни и запомнящи се личности... Техните животи са тежки, но и изпълнени със силни емоции!






„Що�� да пуснеш нещо да се приближи, ще поискаш и да го задържиш. А човек нищо не може да задържи…��


„Н�� тъкмо на тези хора днес беше най-тежко. Навярно те винаги са били най-зле. Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използувани, а после ги изтласкват настрана.��


„Думит�� вече губеха съзвучието си, те се разместваха, втурваха се в други, по-пъстри ширини от тези, които им предлагаха дребните събития на моя живот; знаех, че не бяха вече истина, че ставаха фантазия и лъжа, но ми беше все едно �� истината бе безутешна и увехнала и само чувствата и отблясъкът на мечтите бяха живот…��


„�� Странно! �� каза Ленц след известно време. Защо се вдигат паметници на какви ли не хора, а няма ни един на луната или на някое цъфтящо дърво?…��


„Имаш�� ли нещо друго освен самотата?
Затворих прозореца. Не, нямаше нищо друго. За всичко останало човек намираше твърде малко почва под краката си.��


„Чове�� си спомня за своите оскъдни добри качества винаги когато е твърде късно. Тогава се трогва, като си помисли колко благороден би могъл да бъде, и се смята за добродетелен. Добродетел, доброта, благородство �� той махна с мощната си лапа, �� качества, които човек иска да намира у другите, за да може да ги подвежда.
Ленц се ухили.
�� Ти разклащаш устоите на човешкото общество, Фердинанд!
�� Устоите на човешкото общество са алчност, страх и корупция �� додаде Грау. �� Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг.��


„Н�� беше задръжка, нито страх, нито предпазливост �� просто една преголяма нежност, нежност, която преливаше над желанието.��


„Н�� исках да давам простор на мисълта, че би могло да бъде нещо повече. Съзнавах, че във всяка любов има желание за вечност и че в това се крие вечната любовна мъка. А не съществуваше нищо трайно. Нищо.��


„�� Чудни хора сте вие, младите! Миналото ненавиждате, настоящето презирате, а бъдещето ви е безразлично. Как ще се излезе на добър край!
�� Всъщност, какво наричате добър край? �� попитах аз. �� Краят може да бъде добър само ако преди това всичко е било лошо. Тогава и лошият край е много по-добър.��


„�� Това, което казваш, е вярно само наполовина, Роби.
�� Така е с всички истини �� отвърнах аз. �� Никога няма да стигнем по-далеч. Затова сме хора. Ние правим достатъчно глупости и с нашите полуистини. С целите истини изобщо не бихме могли да живеем.��


„�� не съумявам да го изразя, тъй като все още не зная какво собствено намираш в мене.
�� Нека то бъде само моя грижа �� заяви тя.
�� А ти знаеш ли го?
�� Ненапълно �� отвърна тя усмихнато. �� Иначе това вече не би било любов.��