ŷ������

Дали добрият войник Швейк е изпечен тарикат или породисто говедо ще остане една от енигмите в световната литература. По този въпрос сам Швейк би разказал някоя съмнителна историйка, която ще ви накара да зяпнете от учудване пред глупостта му, и в крайна сметка да забравите какво изобщо ви се е въртяло в ума преди малко.

Швейк кротко се носи из страниците, а и из Първата световна война, с добродушното спокойствие (и умствения багаж) на едро преживно животно. Това обаче е по-скоро умела дегизировка. Всъщност той е направил откритие, което по важност се нарежда някъде между изобретенията на Едисън и Александър Бел, а именно �� ако не можеш да надхитриш системата, то най-добре е да я надглупиш. Малко са ония, които няма да се стъписат при вида на по-голям тъпак от самите тях насреща си. Жаркото чувство за дълг на Йозеф Швейк под акомпанимента на несекващия му запас от локумести анекдоти разнебитва нервите на висшия ешелон. Сравненията с „Параграф 22�� и описания там абсурд на войната и злобност на офицерите, разбира се, са неминуеми. В романа на Хашек обаче простият войник не ще да играе безропотно ролята си на пушечно месо, вади белязано тесте от ръкава и на всичкото отгоре започва да блъфира. Защото живота ако не го измамиш, той лично се погрижва да те изпрати в авангарда.

Ярослав Хашек използва събирателни и хиперболизирани образи. Неговите персонажи са представители на типовете, които се срещат във всяка сбирщина от над трима души (без да броим кучето, ако трябва да си помогнем с Джеръм Джеръм). Ненаситният глад на Балоун е бич не само за него, но и за кифлите и лебервурста на началството, оня „особе�� род земноводно�� поручик Лукаш е женкар от класа (низка, но то и това е вид класа), а подпоручик Дуб е трънът в задниците на войниците, който упорито отказва да излезе откъдето се е заврял. Самият Швейк е хлъзгава сплав от приспособенчество със силно изразена жилка хитрост, може би капка овчедушие и отсянка на непокорство. Да си войник в „скапанат�� австрийска монархия�� и свръзка на тесногръди дръвници не е за всеки, но с често буквалистичното изпълнение на дадените му заповеди и с нелепиците си Швейк елегантно докарва почти до апоплектичен бяс офицерството. Не е важно как отърваш наказанията и несгодите, важното е да си му намерил колая.

Вместо заключение и с едно-две уточнения: „Приключенията на добрия войник Швейк�� е пиперлива сатира, която взима на подбив военщината и цялостното безумство, наречено „война��. Ярослав Хашек завещава на чешкия език нарицателното „швейковщина��, което ще рече най-общо ентусиазъм, обрамчен с весела имбецилност. Самият Хашек е бил анархист, служил е в австро-унгарската армия и е срещнал там доста от прототипите на персонажите си, та определено не е голословен и е успял да им придаде пълнокръвие. Прочетете за Швейк и се посмейте на брътвежите му и на кашите, които забърква. И имайте едно наум за войната. Винаги. Аз само за едно нещо съжалих накрая �� че така и не успях да опозная подпоручик Дуб откъм опакото��