ŷ������

Понеже винаги се подигравам на автори, които сами си слагат оценка, споделям тук уводната глава от книгата. Надявам се да ви хареса. Благодаря на всички, които вече си купиха романа, на тези, които го четат в момента и на всички, които обещаха някога да го потърсят.

ОТНОСНО КАПАЧЕТО ЗА БАТЕРИИ НА УОКМЕНА

В продължение на стотици и дори хиляди години, вероятно още от зората на човечеството, хората разпознавали на Луната образа на прегърбен старец, понесъл греховете си, последван от куче. Мъдреците сочели с пръст към небесния овал и разказвали истории, а глупаците гледали пръста и недоумявали как някой ще се покатери горе, камо ли старец, събирал дърва в грешния ден.

Нека ви разкажа една по-различна история, свързана със Стареца на Луната и неговото куче, понеже го познавам, както и кучето, което всъщност е мишка. И в случай, че това ви учудва, ще се позова на предание от друг край на света, според което Луната е направена от сирене. Ако нямате проблем с това, нека продължим.

Историята е добре объркана. В нея взимат участие Вятърът, изгубил тялото си, сестричката му и нейният любим, който е Момчето, което завърза Луната за Земята. Но няма как да започнем от там, тъй като не познаваме момчето и момичето, които вървят между краката на Бога, който пише песни в пустинята. Около сънищата им е омотана историята, защото този измислен свят извира от любовта им, от болката и глупостта, от раните и страховете, които неизменно следват всяко младо сърце и го съпътстват до смъртта му.
И така, петък вечерта, в края на 1997 г. или 1998 г. едно момче се прибираше у дома при майка си. Вървеше дълго по мокрите от дъжда улици и докато заобикаляше внимателно локвите, за да не изцапа добре изгладения си панталон, то плачеше. Без никой да види, както бе прието в света преди машините. Плачеше заради една случка.

Преди година момчето участва в телевизионно предаване на тема „Бърза помощ��. Опозна 12 болести, за които трябваше да говори пред камера и научи всичко, което се знаеше по онова време за ХОЛЕРАТА, ЖЪЛТЕНИЦАТА и БЛАТНАТА ТРЕСКА. Действително се постара за МАЛАРИЯТА, понеже разбра, че заради нея с майка му имат АНЕМИЯ, но пък и имунитет към маларията.

Сега, година по-късно то не помнеше пътуването до столицата, нито преживяното там. Помнеше единствено уокмена, който спечели, а в тази история музиката е много важна.

Момчето се прибираше нетърпеливо у дома, за да слуша до късно в леглото си касетки с композиции на Енио Мориконе. В една от малкото вечери, които прекараха заедно, баща му го запозна с тази толкова страшна и вълнуваща музика. Тогава момчето се взираше в дилижанса на обложката и задаваше глупави въпроси на баща си, като например:

�� ТУК КАКВО СТАВА?

А баща му отговаряше, че тук лошите обират добрите хора от дилижанса. Тогава момчето чуваше как падат златни часовници, как тракат барабаните на пистолетите, докато стрелят по невинните жени с бухнали рокли. А когато идваше време за тъжната музика, момчето пак питаше баща си:

�� А ТУК КАКВО СТАВА?

И баща му отговаряше:

�� Тук лошите се разкайват.

Тогава научи, че злите също се разкайват и се запита дали съученикът му със златна обеца се разкайваше, докато риташе раницата му, но бързо отхвърляше тази мисъл.
Да се върнем на уокмена��

В нощта, когато се прибраха с автобуса от столицата, майка му го посрещна. Пушеше нервно цигари, опряна на оградата на училището. Изтича и я прегърна. Чу как шушляковото му яке прошумя между тях. Хванаха се за ръце и тръгнаха към дома, като внимателно заобикаляха локвите. Момчето се държеше с една ръка за майка си, а с другата стискаше уокмена, но когато се прибраха и понечи да го покаже на баща си, видя, че��

КАПАЧЕТО ЗА БАТЕРИИ НА УОКМЕНА ГО НЯМА!

Легна, зави се през глава и плака, докато сълзите не попиха във възглавницата и не намокриха бузата му. За това спомогна и суровото отношение на баща му, който повече от всичко мразеше да липсват капачетата на каквото и да било.

След половин час майка му влезе в стаята, все още в палтото си, приближи се, остави нещо на възглавницата, погали го и излезе. Когато момчето отвори очи, видя КАПАЧЕТО ЗА БАТЕРИИ НА УОКМЕНА. Тогава осъзна, че има различни причини, поради които да се плаче. Освен всичко друго, за първи път тайно започна да подозира, че майка му не е човекът, за когото я приемаше, че криеше тайна и вероятно дори свръхестествени сили, тъй като в мрака навън бе невъзможно да намери нещо толкова малко.

Сега, в края на 1997 г. или 1998 г. момчето вървеше по същата улица, спомняше си тази случка, плачеше от любов към майка си и не знаеше какво му става и каква е тази любов, която подозираше, че никога повече няма да се върне в живота му. Подозираше, че споменът ще го следва до самия край и когато огнивото в сърцето му изгасне, някой ще се приближи, ще го погали по главата и ще каже нежно: „Хайд��, приятел, време е да тръгваме��. Тогава щеше да вземе от този свят единствено КАПАЧЕТО ЗА БАТЕРИИ НА УОКМЕНА от възглавницата, за да разказва в отвъдното на всички ангели и дяволи, че все пак по земята стават чудеса.

Докато вървеше, момчето погледна към Луната и забеляза там Стареца, прегърбен под наръч клони и се запита какво би станало, ако някой завърже Луната за Земята, дали би успял да спаси стареца от греха му или би останал завинаги с него.

Момчето знаеше малко за Луната, но си спомни за един особняк с още по-особеното име Козма Зографов, който по цял ден четеше за небесните тела. Веднъж, докато с приятели играеха покрай социалистическия бункер, научи от него, че според древните гърци светът се състоял от включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижн�� звезди��, които пък били включени във вселенската сфера на „неподвижнит�� звезди��. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.

Момчето размишляваше за сферите, за мелодията им и за промяната на света, когато остра болка проряза гърдите му и то се прокашля. Без да подозира, в този момент то се превърна в Болното момче.

„Момчет��, което завърза Луната за Земята�� вече е по книжарниите. Можете да я поръчате онлайн от .