ŷ������

Виц:

Две планети се срещнали и си говорят и едната се оплаква:
- Ох, пък да знаеш, то срамна работа, ама хванала съм едни паразити - хора. Ако знаеш как сърбят..
А другата я успокоява:
- Оооо, спокойно, след има-няма сто хиляди години сами ще изчезнат.

В тази бездушна безкрайна вселена, в която планетата ни е само прашинка въртяща се из безкрайния космос, ние сме просто някакви самозабравили се примати, същестуващи в незабележима секундичка от безвремието.

Така или иначе, моралът е просто това, което хората в момента смятат за добро и общоприето. То няма никакво вселенско значение.

Може да се тръшкаме и да си скубем косите колкото искаме, но това е реалността - нито има някакви обективни постановки за морала (божии книги или природни закони), нито на вселената й пука от това. Смисълът на живота е това, което ние решим че е, и правилно и неправилно е това, което ние решим, че е. Толкоз.

Така погледнато, спорът за правата на животните, според личното ми мнение, е доста безпредметен, както и повечето морални спорове, които не са свързани с благополучието на хората.

Може да се каже, че за човешкото щастие и благоденствие можем да се опитваме да извлечем някакви по-общи истини от еволюционното ни развитие и как природата ни е създала да сме щастливи. На тази база можем, евентуално, да градим обществения си морал - ако приемем, че базата му трябва да бъде човешкото щастие. Щото можем и да не приемем - не забравяйте, можем да правим каквото си искаме.

Относно правата на животните обаче, всякакви спорове са просто общи приказки и безпредметно разтягане на локуми. Дали те имат "права" и как да се отнасяме с тях зависи съвсем и напълно само от това какво решим ние в момента. Няма висша истина, няма предопределение свише, което да разкрием чрез безкрайни философски спорове докато накрая стигнем до Великата Истина и я запишем в свещен скрижал.

Животните почват да имат "права" в момента, в който по-голямата част от човечеството започне да смята, че трябва да имат. Така цялата настояща книга, в която авторът се опитва да ни убеди, че правата на животните и доброто отношение към тях е залегнало в Библията, е доста смешна и е еквивалентна на средновековните теологични спорове колко именно ангела могат да танцуват на върха на игла.