Sign in with Facebook
Петър Стойков's Reviews > Сняг
Сняг
by
by
Никак не е случайно, че Орхан Памук е 1. толкова известен напоследък и 2. е съден и едва не отива в затвора в Турция. Защото книгите му (ако съдя по тази), показват неща за родната му страна, които една незряла полу-демокрация като нея трудно може да признае пред себе си�
Турция от турските сериали като Листопад примерно, е Турция на цивилизованата столица, на красивите, образовани хора, на жените с пламенни погледи, облечени във Версаче и на мъжете-бизнесмени със скъпи костюми. Турция на светския живот, културата, една европейска Турция � точно такава, каквато политици и жители на тази страна им се иска тя да изглежда в очите на останалия свят. Една Турция, която съществува във фантазиите, в някои квартали на Истанбул и май никъде другаде.
Турция на Орхан Памук обаче, такава, каквато той я описва в романите си, е всъщност реалната, не кинематографична Турция. Турция на провинцията, на десетките милиони бедни, необразовани хора, на огромната безработица, на брадати мъже, които по цял ден висят в кафенето а после бият жените си. И най-вече Турция на политическата нестабилност, насилие и убийства, на вечното люшкане между Европа и Азия, между политическия ислям и войстващия марксизъм, между образоваността и фанатичния национализъм, Турция на военния режим като единствен гарант за светската и що-годе правова държава, една още непораснала и много нестабилна полу-демокрация.
Сняг не прави изключение � той е тежък, много тежък за четене. Въпросите, които повдига за турската национална, културна и политическа идентичност, за народопсихологията, за характера на турския човек и визията му за света и развитието на държавата са изключително сериозни, на фона на една леко прашна любовна история. Въпроси, които, ако съдим по реакциите на турското общество и държава към книгите на Памук, като че ли Турция все още не е готова да зададе на себе си, камо ли да започне да търси техните отговори.
И между другото, и го казвам само заради това, че тоя въпрос напоследък се обсъжда в медиите, творбите на Орхан Памук са като че ли най-красноречивото мнение за това има ли място Турция в ЕС.
Edit 2017г.: Предвид възхода на Ердоган през изминалите 8 години откак съм написал това ревю, смятам наблюденията на Памук, както и горните ми разсъждения върху тях, за особено проникновени, не че се хваля.
Турция от турските сериали като Листопад примерно, е Турция на цивилизованата столица, на красивите, образовани хора, на жените с пламенни погледи, облечени във Версаче и на мъжете-бизнесмени със скъпи костюми. Турция на светския живот, културата, една европейска Турция � точно такава, каквато политици и жители на тази страна им се иска тя да изглежда в очите на останалия свят. Една Турция, която съществува във фантазиите, в някои квартали на Истанбул и май никъде другаде.
Турция на Орхан Памук обаче, такава, каквато той я описва в романите си, е всъщност реалната, не кинематографична Турция. Турция на провинцията, на десетките милиони бедни, необразовани хора, на огромната безработица, на брадати мъже, които по цял ден висят в кафенето а после бият жените си. И най-вече Турция на политическата нестабилност, насилие и убийства, на вечното люшкане между Европа и Азия, между политическия ислям и войстващия марксизъм, между образоваността и фанатичния национализъм, Турция на военния режим като единствен гарант за светската и що-годе правова държава, една още непораснала и много нестабилна полу-демокрация.
Сняг не прави изключение � той е тежък, много тежък за четене. Въпросите, които повдига за турската национална, културна и политическа идентичност, за народопсихологията, за характера на турския човек и визията му за света и развитието на държавата са изключително сериозни, на фона на една леко прашна любовна история. Въпроси, които, ако съдим по реакциите на турското общество и държава към книгите на Памук, като че ли Турция все още не е готова да зададе на себе си, камо ли да започне да търси техните отговори.
И между другото, и го казвам само заради това, че тоя въпрос напоследък се обсъжда в медиите, творбите на Орхан Памук са като че ли най-красноречивото мнение за това има ли място Турция в ЕС.
Edit 2017г.: Предвид възхода на Ердоган през изминалите 8 години откак съм написал това ревю, смятам наблюденията на Памук, както и горните ми разсъждения върху тях, за особено проникновени, не че се хваля.
Sign into ŷ to see if any of your friends have read
Сняг.
Sign In »
Reading Progress
August 19, 2009
– Shelved
March 3, 2010
–
Started Reading
October 22, 2010
–
Finished Reading
March 3, 2017
–
Started Reading
March 3, 2017
– Shelved as:
to-read
March 3, 2017
–
Finished Reading
Comments Showing 1-16 of 16 (16 new)
date
newest »
newest »
message 1:
by
Петър
(new)
-
rated it 4 stars
Mar 03, 2017 06:47AM
Предвид настоящите събития около циментирането на авторитарната власт на Ердоган с гласовете на бедното, ислямизирано мнозинство, явно не съм сбъркал в оценката си на това, което е казал Памук в книгата.
reply
|
flag
Оценката ти е изключително правилна.И за внушенията и за това, че не е лек за четене, и за тежката реалност на турското общество, която описва.
Хубави думи за Памук, съдържателни! "Листопад" обаче не трябва да се приема като еманация на турските сериали, тъй като стотиците, които се снимат в Турция всяка година (буквално по около 60 на сезон) голяма част от тях са не само за бляскавия Босфор, а и за проблемите в кюрдските части, бедността по геджекондутата, продавачки, миячки и овчари. При тях обаче липсва сериозността, която Орхан Памук поставя в романите си и неповторимият му стил. "Сняг" е сред любимите ми романи, който четох насред огромни преспи в Чорум през февруари 2014 година. Страхотни времена! :)
Турция е преживяла далеч по-сериозна сексуална революция отколкото България. Това сериозно.
ха-ха :) хареса ми това за България. Окей други са ми вижданията, но не ми е до спорове, въпрос на виждания. Привидно капсулираната и консервативна страна обаче е много по-разкрепостена от България. Бурният им нощен живот е доказателство, разбира се Истанбул не е Турция, но надолу не е по-различно положението.
не съм ходил "надолу", но някак и не бързам да отида. наречи ме страхливец ако искаш.
Е, чак страхливец. Ходих на границата със Сирия, когато вече беше избухнала и войната и си беше спокойно. При мен беше въпрос на късмет с посещенията надолу, общо 4, защото имах възможност от университета и не беше такова, за каквото си мислех. Общо взето хората навсякъде са едни и същи.
Измир е най-гнусният град, в който съм бил. По улиците миришеше на лайна.
В Измир съм ходил 2009-а и имам хубави спомени. Борисе отиди в Кайро и ще видиш пред теб откъде излизат лайната! :D
Аз съм ходил през 2010 и оттогава не искам да стъпя в Измир. Беше меко казано отвратително и миризимите ми бяха в повече.
Ааа нищо лошо за мойта любима Турция! :)
D wrote: "Дълбоко се съмнявам някой от 4-те милиона измирлии да кара някого насила да ходи там или да се вълнува чак толкова от потенциалните загуби за местната икономика ако някой не стъпи повече там, така ..."Лайк! :D
боли ме фара за който и да е от четирите милиона измирлии, ако някой от вас има още нещо да каже по въпроса за Турция тук, ще го прочета с кеф
Мисля си, че проблемите на турците да поддържат светска държава са сходни с нашите да поддържаме демократична държава � липсват ни и на нас, и на тях нужните за това ценности. И в двете страни имаме малцинства, подкрепящи съответно светския и демократичен модел, и мнозинства, които, колкото и да не ни се иска, рано или късно надделяват и връщат страните си там където културите им в крайна сметка повеляват. Чела съм само „Черна книга�. Беше отдавна и ми се стори толкова неразбираемо отвлечена, че ме отказа от Орхан Памук като цяло. Анотацията на книгата и това ревю ме карат да си мисля, че от всички негови книги може би „Сняг� има най-голяма вероятност да ми допадне. Ще опитам.
Само два абзаца от Памук: първият е от "Черна книга", вторият от "Безмълвният дом"„Истинит� се откриват само веднъж: и във Франция небето е синьо, и в Ню Йорк смокиновите дървета дават своите плодове през август; кълна се, че и днес в Китай от кокошите яйца се излюпват пиленца, както се излюпват в нашия курник в Турция, че ако в Лондон машините се въртят с водна пара, те и тук се въртят по същия начин, че ако Господ го няма в Париж, го няма и тук, и че човек навсякъде е еднакъв и равнопоставен че най-хубавото нещо е републиката и че първоосновата на всяко нещо е науката.�
„Какъ� Аллах, Аллах не съществува, Аллах умря! Глупав селянино, кажи поне ти на съпругата си да си разтвори дрехата! Хубаво, щом няма да се съблича, няма да я преглеждам, махайте се, няма да се прекланям пред вашата тъпа и сляпа вяра, до един са ви убедили в измамата за Аллах. Ще завърша моята четирийсет и осем томна енциклопедия, ще съм изразил всички основни идеи и термини, които трябва да бъдат изречени в Изтока: с един замах ще запълня невероятната мисловна пустота всички ще бъдат зашеметени, вестникарчетата ще продават моята енциклопедия на моста Галата�.
Страхотна книга, бих я препрочел... Само като се сетя, че съм я чел преди 13 години и ми се доплаква колко бързо времето лети! Добре си описал ревюта си! И както, мисля, в "Името ми е Червен", Памук пише: бяха се качили в кораба за Изток, но главите им гледаха на Запад.
