ŷ������

„Give me the man who will defy to the death any power on earth or in heaven that sets itself up against his own will and conscience: he alone is the brave man.��

(Да, прочетох това само заради протестите, но пък и Factorio ми изгори мозъка, затова не бях способен да прочета друг текст без мотивацията да разбера какво по дяволите се случва на улиците ни.)

Пиесата на Бърнард Шоу, въпреки че по-скоро е пиесоподобен кратък разказ, в ядрото си е сблъсък между романтизма и реализма, но не е някаква деконструкция на романтизма, а напротив �� точно обратното: конструкция на истината, че само и единствено в реалността може да съществува романтиката, а лъжливите романтични идеи всъщност не са никак романтични. Сергей и Райна мислят, че живеят романтични животи, мислят си, че са идеалисти, но именно идеалистите и романтици, живеещи в реалността �� Лука и Блунтшли, им отварят очите и им позволяват не само да говорят за своите идеали, а да ги живеят.

"LOUKA. I would marry the man I loved, which no other queen in Europe has the courage to do. If I loved you, though you would be as far beneath me as I am beneath you, I would dare to be the equal of my inferior. Would you dare as much if you loved me? No: if you felt the beginnings of love for me you would not let it grow. You dare not: you would marry a rich man's daughter because you would be afraid of what other people would say of you."

Стига толкова по същността на пиесата, сега малко и по актуалната тема. Пиесата на Бърнард Шоу не е антибългарска �� тя едва е българска поначало. Сръбско-българската война е просто един бекдроп на история, която можеше да се случи във всеки друг конфликт, от Троянската война до Корейската, за чието начало Шоу също е бил жив. Няма нищо специфично българско в пиесата; Шоу не си е „написа�� домашното�� достатъчно, че да го вложи. Тогава защо поради някаква причина се тръби как тази пиеса е „антибългарска��?

Ще си противореча малко �� пиесата не е специфично българска, но пък е много българска по случайност или може би по неизбежна универсална истина. Шоу можеше да избере всеки друг конфликт, но избирайки Сръбско-българската война, уцелва в десятката границата между романтизма и реализма в нашата история. Почти нищо добро не следва за България след тази победа, главно защото българинът вярва и говори за своите романтични идеали за национално обединение, без да ги живее. Това, разбира се, не е казано с неуважение към героите от войните за национално обединение, но няма как да се отрече, че „българинът�� е Сергей, който се жени за „националнот�� обединение�� в лицето на Райна, вместо да живее в реалността и да се ожени за любовта си �� Лука. Каква би била тази любов в нашия свят? Не знам, знам само, че Райна не е правилният избор.

Разбирайки това, става пределно ясно защо някои малоумни членове на една и без това малоумна прослойка от обществото ни са толкова обидени от пиесата, без да са я чели или гледали (двата цитата, които се разпространяват като антибългарски, са изречени от българи в пиесата, не от „лошия�� швейцарец). „Оръжията и човекът�� ги обижда, защото ги разобличава; тези хора са в нещастен брак с Р(усия)айна, тези хора говорят за романтични идеали и завръщане към величието на България със същия глас, с който „протестират�� против една абсолютно безобидна, та и доста добра, пиеса, защото някой друг така им е казал, че ще помогнат на клета майка България.

Не е нужно да си императорът на Русия, за да живееш идеалите си; не е нужно да биеш хора пред Народния театър, за да помогнеш на страната си, но затова реализмът е смъртта на фалшивия романтизъм. Нужно е само да си с най-висшия ранг в страната ни. Тук ще преправя Блунтшли: „My rank is the highest known in Bulgaria: I'm a free citizen.�� Родният „патреот�� (нарочно изписано така) не иска да е свободен гражданин, иска да е руски император, затова ще си остане винаги в нещастния си брак.

П.С. Попаднах на недвузначно доказателство на моето предположение, че Шоу не пише пиесата с България наум. В писмо до Анна Каменова той обяснява как цялата пиеса е написана с празни места за имената на героите и локациите, всички обяснения, че е "поръчкова" за България буквално са невъзможна лъжа и всякакво даване на заден ход в стил "ми не е хубаво да се цензурира, но пък пиесата си има анти-български елементи" са вредни.