ŷ������

Разкошно пътешествие из меандрите на паметта, по детски наситено и впечатлително, и едновременно с това по старчески изстрадало, оплитащо се в детайли и скачащо от тема на тема. По всяка вероятност тук главен герой е езикът, който аха-аха да те да задуши, да те смаже, но дори тогава е непремерено красив. Метафори, страхове, чувства и бягства са се натрупали като стратиграфски пластове, и е едновременно предизвикателство, но и удоволствие да минаваш през тях поетапно, докато стигнеш до онова ужасяващо откровение, което всеки носи в себе си.