ŷ������

“Когато през детството си живеех в Бродилово, то бе гъсто населено и оживено. Къща до къща, къща срещу къща �� имах чувството, че нощем чувам дишането на спящите хора отсреща. Не се страхувах вечер да се прибирам отнякъде си съвсем сама, нито да остана вкъщи задълго без другите: само на нашата уличка тогава живееха поне стотина души и присъствието им в живота ми беше осезаемо зиме и лете, денем и нощем: отворени прозорци, грейнали стаи, разговори на висок глас, смях, късни гласове в мрака, далечно радио...”
― Керана Ангелова, Един след полунощ