ŷ������

“След около половин час седяхме в ресторант „Неапол�� до един прозорец пред лекьосана покривка. Приятен блондин шеташе край нас, слагаше на масата някакви мезета, говореше с умалителни, краставиците наричаше „краставички��, хайвера „хайверче, разбирам��, и от него стана толкова топло и уютно, та забравих, че навън е непрогледна мъгла и дори престана да ми се струва, че Ликоспастов е змия.”
― Mikhail Bulgakov, Black Snow

“These sorrowful musings on my imperfection were nothing compared to the awful realization that I had gained precisely nothing from reading the books of the very best writers; no avenues had opened up, no light gleamed ahead and it had done nothing but depress me. Wormlike, the awful thought began to gnaw at my heart that I should never make a writer.”
― Mikhail Bulgakov, Black Snow

“No, you mustn't give way. It's simply that you don't know what the theater's like. There are some complicated mechanisms in this world but the theater is the most complicated of them all...”
― Mikhail Bulgakov, Black Snow

“Aren't there enough plays already? There are such lovely plays and so many of them. If you were to start playing them you couldn't get through them all in twenty years. Why do you want to write? It must be so upsetting!”
― Mikhail Bulgakov, Black Snow

“-Не съществуват никакви теории! - крещях аз в пристъп на крайна самонадеяност, дори скърцах със зъби, и изведнъж съвсем неочаквано видях върху сивото си сако голямо мазно петно със залепнало парченце лук. Озърнах се безпомощно. От нощта нямаше и помен. Бомбардов угаси лампата и в синевата почнаха да се очертават всички предмети в цялото си безобразие.
Нощта беше изядена, нощта си отиде.”
― Mikhail Bulgakov, Записки покойника

“За да спазя приличие, изпуснах въздишка, а събеседникът ми отвърна на свой ред с въздишка, после изведнъж игриво ми смигна, което съвсем не вървеше с въздишката, и ми пошепна интимно:
- Четиристотин рублички? А? Само за вас? А?
Трябва да си призная, че се разстроих. Защото тъкмо нямах пукната пара и много разчитах на тези две хиляди.
- Няма ли да може хиляда и осемстотин? �� попитах. �� Княжевич казваше��
- Търси популярност �� отвърна горчиво Гавриил Степанович.”
― Mikhail Bulgakov, Black Snow