ŷ������

“Прасето си е прасе: то не мисли какво да посее, а какво да изяде.”
― Николай Хайтов, Диви разкази

“Много жени съм влачил, ама тая, агов, се окачи на сърцето ми, ербап жена, където и да я побараш �� жена и артисва!
�� Още я помня и съжалявам. Ама нали ти казах: едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто �� да го направиш.”
― Николай Хайтов, Диви разкази

“... едно е да ти се иска, друго е - да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш.”
― Николай Хайтов, Диви разкази

“Викаш ти защо не взимам от твоите цигари... Пò си ми е сладко цигарото - да си го свия сам... Да го лизна, душица да му сложа... Защото всяка работа е тъй: душица ако ѝ не туриш - не слади!”
― Николай Хайтов, Диви разкази

“Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!”
― Николай Хайтов, Диви разкази

“Има ли майсторлък парите сами ще дойдат.”
― Николай Хайтов, Диви разкази

“Вкара ми сърцето под четал, жената с жена! В такова време ти се ще да имаш две сърца �� едно за чест, друго за мерак, �� а то, опустялото �� едно: разсечи го, разкъсай го �� пак едно!”
― Николай Хайтов, Диви разкази

“Предлагам да се организира един курс в салона на читалището за квалификация на мъжете... Ще докараме коча да видят обноски...”
― Николай Хайтов, Диви разкази

“Едно саатче бягане - животче връщане! И все не можеш да се върнеш, откъдето си тръгнал.”
― Николай Хайтов, Диви разкази

“Ако светът е започнал да си събува папуците - няма кой да ги отбие, нито да го спре! Събува ли си - кай, - потурите, той ще си събуе и папуците!”
― Николай Хайтов, Диви разкази

“�� Ама ти наистина ли�� вярно ли, че се надяваш круши от баира да ядеш?
�� Ако е за круши, пълно е в градината! �� рече той.
�� Че тогава защо се препъваш и халосваш?
Той нищо не каза. Замълча. Та как да разправи, че по-сладко е от зрелите круши качването към върха? Че сладостта е в пътя! Какво е преживял из тоя път и прекарал той, докато е мъкнал крушите от стъпало на стъпало, към върха! Девет пъти се е хващал с вятъра за гушата и деветте пъти е надвивал �� тоя есенен вятър резлив! Що блъскане даде той в крушата, жулене и стъргане!�� Елите прореваха от страх, пропищяха габрите, но крушата не се стъписа: преди да дойде есента, тя, хитрушата, съблече листата си и накара тоя крамолник да блъска не в шума, а в голи пръти! Дървото да накараш да хитрува! �� каква сладост има в това, не би могъл да усети оня, който познава на този свят само сладостта на шекера!”
― Николай Хайтов, Диви разкази

“- Твоите пътеки, както чувам, си ги правил все по най-непроходимите и стръмните места.
- В равното защо ми е пътека?”
― Николай Хайтов, Диви разкази

“Всеки петък - такъв беше адетът в село - нашите колибари се събираха на джумая. Попее ходжата, помолят се на аллах, сетне - съберат се под старата върба на лаф. Вареше се кафе, продаваха се шекерчета, леблебии, ставаше нещо си като пазар. От време на време се колеше и добитък, та колибарите се пооблажаваха с печенко и пърженко. Немаше тогава кино-мино, мереха се кефовете на кафе: едно кафе - кеф! Две кафета - курназлък! Три кафета - агалък!”
― Николай Хайтов, Диви разкази

“Да спечели, ама не ще. Тоя, дето е за овчар, седи в града, а градските идват тука да ни учат как се копае и оре. Караме пчелата да прави оцет, а мравката �� мед, затова понякога медът е кисел, а оцетът �� сладък.”
― Николай Хайтов, Диви разкази

“Тя беше момиче, ала и жена си бе. В женското още от дете жената си я има. Дали е под миглите, или под ноктите, ала си я има, докато с мъжете не е същото. Един мъж, дето няма си брада, за да прежули една женска буза �� не е никакъв мъж! Макар че кога сърцето ще се размисли за жена, то не пита ни главата, ни брадата, както се случи и с мене. Докато се развивахме със Силвина и повивахме, докато сме се смели и играли, то, сърцето, се навивало, навивало и когато изведнаж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена.”
― Николай Хайтов, Диви разкази